В Североизточна Индия се намира селището Черапунджи – най-дъждовното място на Земята. Там местните хора доказват, че човекът и природата могат да живеят в пълна хармония, при това вече 500 години. „Земя на облаци“ или „обител на дъждове“ – това е името на село в щата Мегалая. Според „Книгата на рекордите на Гинес“ това е най-влажното място на нашата планета. От юни до септември мусоните носят влага от Бенгалския залив. Кондензира се над плато в Източните планини Хаши и пада при силни валежи, буквално наводнява околностите. Тези дъждове носят годишно 11 871 куб. м вода. За сравнение, в Лондон падат 554. Местните жители, работещи на открито, намерили собственото си спасение от непрекъснати валежи. Те

 тъкат огромни „чадъри“

 

от бамбукови и бананови листа, които се държат на главата, докато ръцете остават свободни. Изненадващо, когато сезонът приключи, идва време на силна суша, през която има недостиг на питейна вода и хората трябва да изминат дълги разстояния, за да попълнят запасите. Но тези места са известни не само с дъждове. На 16 км от Маусинрам се намира град Черапунджи, който заема почетно второ място по влажност. Там живи мостове растат от преплетени корени на дърветата. Ficus elastica (каучуково дърво) е далечен роднина на фикуса на нашите первази. Отдавна местните жители забелязват уникалната сила и еластичност на корените на това дърво и с тяхна помощ решават проблема с пресичането на реки в околностите на града.  

За да се сдобият с мост, те оплитат и насочват корените на каучуковото дърво по такъв начин, че да достигнат отсрещния бряг, където отново се вкореняват. След известно време корените стават достатъчно здрави и се получава мост. Някои от живите мостове са дълги повече от 30 метра и за създаването им са

 били нужни 10-15 г.

 

С течение на времето мостовете растат и стават по-силни, така че да издържат повече от 50 души наведнъж. Някои от „живите мостове“, използвани от жителите и туристите всеки ден, са на възраст над 500 г. В село Нонгиате расте един-единствен по рода си двуетажен „виадукт“, напомнящ смътно на Тауърския мост в Лондон. Вярно е, че за да вървите по него, трябва да работите усилено и да преодолеете няколко часа планински преходи – селото се намира на надморска височина над 2 хиляди метра.