През май 40 години от създаването си отпразнува може би най-старата българска танцова формация в Америка „Босилек“. Ансамбълът е създаден от Кати Спрингър в Ню Йорк, която не само е научила стъпките на нашите хора, но и нашия език и го говори изненадващо добре. Тя казва, че е по-скоро художествен ръководител на групата, през която досега са минали най-малко 150 жени. Освен в „Босилек“ Кати е ангажирана и в нюйоркското училище „Млади български гласове“, където води класовете по народни хора. Участие на състава в Ботаническата градина в Бруклин Съставът е бил и е преди всичко женски. Доскоро е имал много повече от сегашните 12 танцьорки. „Но пък се върнаха две майки, които родиха деца преди две-три години“, казва Кати. Всички хореографии на „Босилек” включват традиционни мелодии и са аранжирани специално за състава от Любен Досев. „Босилек” е гостувал на фестивали в североизточните щати, представял е свои постановки в библиотеки и училища

и дори в градината на Белия дом във Вашингтон

Заради приноса си за културното разнообразие в САЩ през 2013 г. „Босилек” записа свой концерт за архивите на библиотеката на Конгреса. Ансамбълът участва редовно на българския събор за района на Пенсилвания и околните щати, а също и няколко пъти излезе на сцена на големия фолклорен фестивал „Верея“ в Чикаго.

Кати Спрингър се потапя за първи път в българската култура през 1978 г., когато се запознала с българката Лиляна Зафирова – учител и хореограф по народни танци. Под нейно ръководство Кати решава да организира клас по танци в дома си един път седмично. Записват се четири американки. Лиляна Зафирова им показва не само български, но и други балкански танци. Американките обаче се влюбили в българските хора. „Ритмите, музиката, стъпките, а и хореографиите бяха най-интересни“, спомня си Кати.

„Босилек“ с пирински танц през 2010 г.

През 1979 г. Кати има възможност да пътува до България, където прекарва няколко седмици. Инициативата за пътуването е на фолклористите Карл Фингер (от Америка) и Ив Моро (от Канада). С автобус и влак Кати пътува до морето, до София, Пловдив, Асеновград, Велико Търново, Габрово, Плевен, Русе и Силистра. След връщането си от България тя основава „Босилек“. „Искахме да е „Здравец“, но вече имаше състав с такова име и се спряхме на „Босилек“. Идеята ни беше да представим българските танци, музика и костюми пред американската публика и до ден днешен продължаваме да го правим“, разказва американката. Лиляна Зафирова става първият хореограф на състава. През 1981 г. Кати завършва училището за художествени ръководители в Пловдив. През 1983 г. ансамбълът гостува в град Предела по случай 80-годишнината от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Тогава съставът е част от групата на 350-те българи от чужбина. Сънародниците ни в Родината

били толкова впечатлени от американките

че им подарили автентични носии от Пиринския край. От тогава до сега съставът е събрал носии и от Северозападна България, от Родопите и други. “В миналото носиите бяха много хубави, изработени с много вкус“, казва Кати. „Сега не е така. Трудно се намират и цървули“, допълва тя. От 1995 г. хореограф на „Босилек“ е Илиана Божанова oт Пловдив. Тя и досега работи с танцьорките, като пътува до Америка от България заедно с акордеониста, с когото работи, и им показва нови хореографии. „С Илиана станахме почти като сестри“, казва Кати. Хореографката ще бъде в Щатите през август и ще обиколи няколко щата да преподава танци на различни места. Някои от по-новите хореографии на „Босилек“ са „Огън и магия“, Коконици“, „Габровски танци“.