Повечето хора могат да оцелеят без храна няколко седмици, може би малко повече. Рано или късно гладът убива, пише Business Insider. Това, разбира се, е доста сложна тема. Без вода човек няма да оцелее и седмица. Времето, за което някой може да умре от глад, често варира драстично. Да вземем за пример историята на Ангъс Барбиери. В рамките на 382 дни - до 11 юли 1966 г. - 27-годишният шотландец не е вкусил нищичко. Информацията по случая с Барбиери е ограничена – откриваме няколко стари вестника, които разказват за неговата съдба, както и доклад, описващ самото преживяване и публикуван от докторите му в Postgraduate Medical Journal през 1973 г. Според този доклад година по-рано Барбиери е отишъл в катедрата по медицина към Royal Infirmary of Dundee, Шотландия, търсейки помощ. По онова време той е бил изключително едър. Тежал е близо 207 кг. Лекарите му препоръчват да не яде нищо за кратък период от време - няколко дни. Те обаче са очаквали, че ще си възвърне бързо свалените през този период килограми.
Дните без храна стават седмици
и Барбиери решава да продължи програмата. Всичко звучи наистина абсурдно и рисково. И е така - пости 40 дни се смятат за опасни. Той обаче е искал да достигне „идеалното тегло“ – 82 килограма. Затова продължава. За изненада на лекарите му, Барбиери е прекарвал по-голямата част от дните си вкъщи. Посещавал е болницата за редовни прегледи, понякога е и оставал през нощта за наблюдение.
Лекарите редовно са тествали нивото на кръвната му захар, като по този начин се уверявали, че не яде нищо. Те се изненадвали от факта, че мъжът някак си успявал да живее с толкова ниски нива. Седмиците станали месеци. Барбиери е приемал витамини по време на поста, включително калий и натриеви добавки. Било му е позволено да пие кафе, чай и газирана вода – напитки без калории. Казва, че понякога е слагал в тях щипка захар или малко мляко в чая, особено в последните няколко седмици на поста. В края на всичко това Барбиери се качва на кантара. 81 килограма. Пет години по-късно той все още е задържал голяма част от свалените килограми и тежи 89 кг.
Пределите на човешкото тяло
Постенето на шотландеца е може би най-екстремният пример за диета с гладуване, регистриран някога. Най-малко още един човек е изкарал по-дълго без храна дори от Барбиери, поне според информацията, с която разполагаме. Това е мъж на име Денис Галер Гудуин. Неговата гладна стачка, с която е искал да докаже, че е невинен по обвинения в изнасилване, е продължила 385 дни. След това е бил нахранен насила през тръба. През 1964 г. изследователи публикуват проучване, според което „продължителното гладуване“ може да бъде ефективно лечение на сериозното затлъстяване. Поне един пациент е постил 117 дни. По медицински причини няколко други са изкарали над 200 дни, макар че е регистриран най-малко един смъртен случай в периода на захранване. В известен смисъл, тези истории демонстрират необикновената способност на тялото - в няколко редки случая - да оцелее самичко, черпейки от собствените си мастни запаси, стига те наистина да са в огромно количество. Въобще не се самозалъгвайте обаче – подобни екстремни диети могат да бъдат смъртоносни. Никой не може да оцелее без енергия, която идва от храната - или евентуално от мастните запаси, макар и за период от време. Въпреки че гладуването като лечение процъфтява през 60-те и 70-те години на миналия век, лекарите се отказват от тази стратегия, тъй като тя
често води до смърт
След определен период от време тялото изгаря мазнините и мускулите, предизвиква физически промени, които драстично увеличават риска от фатален сърдечен удар. Дори нискокалоричните диети, при които тялото не успява да си набави необходимите питателни вещества, могат да убият, както сочат някои доклади от аутопсии. Но както Барбиери показва, въпросът колко дълго може да изкара един човек без храна е наистина сложен. Преди да хапне първото ястие след дългия пост, той казва, че е забравил вкуса на храната. За закуска в онази юлска сутрин той изяжда едно сварено яйце, резен хляб с масло и изпива чаша чисто кафе. Според публикация в Chicago Tribune, на следващия ден той е казал на репортер следното: „Насладих се изцяло на яйцето. Чувствам се наистина заситен.“ Ангъс умира около 30 години по-късно, през 1990 г., на 51 години.
