Преди 32 години едно малко момченце изчезва на улицата, докато баща му търси вода, защото малкият поискал да пие. Двамата се връщали от детската ясла, където малчуганът цял ден играл щастливо. Бащата спира пред случаен хотел да търси вода и за малко изпуска детето от очи. Буквално минути по-късно от момченцето няма и следа. Бащата първоначално си мисли, че то се крие около колата, после го вика по име, а не след дълго започва да разбира, че се е случило нещо нередно. Тази история започва на 17 октомври 1988 година в град Сиан, Китай, но би могла да се е случила и в много други градове на азиатската държава. По това време отвличането на деца е един от най-големите проблеми на страната, за която се знае, че е с най-многобройното население в света. През 1988 година китайските трафиканти взимат по 6000 юана, или около 840 долара, за
да продадат малолетно дете на бездетна двойка
Към днешна дата сумата вече се е променила. Тя достига до 120 000 юана, или 18 хил. долара, в по-богатите източни провинции на Китай. Все още няма точна статистика колко са похитените бебета, предлагани като стока на черните пазари. Според информация, изнесена от властите в Китай преди пет години, похищенията на деца възлизат годишно на 20 хил, пише „168 часа“. Оттогава правителството не е изнасяло друга цифра.
Като отвличат двегодишния Мао Ин през октомври 1988 година, той не се съпротивлява, не опитва и да избяга. Минути след като става ясно, че е изчезнал, баща му вика полиция и половин час по-късно няколко патрулки вече са на мястото. Мъжът съобщава и на майката - Ли Джингжи, че малкия го няма. В първите дни родителите не са на себе си. Не спят, не се хранят, обикалят улиците на града с надеждата, че той ще се появи отнякъде. Питат всеки свой съгражданин дали не го е видял. Месец след случилото се те започват да го издирват и в съседните градове. Стигат и до по-големи провинции. Търсят го из цялата страна. Времето започва да се ниже бързо, а от детето им все още няма никаква следа. В годините след това Джингджи напуска работа, за да се посвети на намирането на Мао. Успява сама
да раздаде над 100 000 листовки с негова снимка
и кратка информация с отличителните му белези. Появява се в медии, плачейки и молейки за помощ. Обяснява, че го сънува често и знае, че е жив. Историята й стига до сърцата на много хора. Родителите заявяват, че до сетния си дъх ще търсят сина си, каквото и да им струва това.
Имат съмнения, че той е поредната жертва на трафиканти, тъй като е симпатично и тихо дете. Не плачел никога и постоянно се смеел. Майката дори успява да събере над 300 следи около отвличането, но те така и не й помагат да стигне до него. През 2007 година тя изумява всички, след като се включва като доброволец в група, наречена „Детенце, върни се вкъщи“, където помага на други родители с изчезнали деца да ги открият. Благодарение на усилията й са намерени 29 малчугана, които се събират със семействата си. Случаят с нейния Мао обаче продължавал да бъде в задънена улица. Допреди месец, когато Цзюнджъ дава поредното интервю за South China Morning Post. Описва последния път, в който вижда сина си. Спомня си го като „сладко и много здраво бебе". Тогава майката няма дори бегла идея, че един сигнал от провинция Съчуан в Югозападен Китай, на около 1000 км от град Сиан, ще доведе тази история до щастлив край. Властите започват разследване на мъж
осиновил момче точно преди 32 години
Получават анонимно писмо, че същият човек се е сдобил с детето при съмнителни обстоятелства и никой от съседите му не може да каже дали то изобщо е негово. Полицаи започват да го следят и да събират доказателства. Викат го няколко пъти на разпити. В началото той категорично отказва да бъде направен ДНК тест. Малко по-късно обаче това се случва. Изследването показва, че не е биологичният баща, а истинските родители са Мао и Ли Цзюнджъ.
Притиснат до стената, той признава, че преди много години със съпругата си правили няколко опита да имат бебе, но не се получило. Медици им казали, че те никога няма да станат родители. Веднага започнали да подават заявления в сиропиталища, за да си осиновят. Трябвало да чакат с години. Последното спасение се оказало в лицето на човек, който познава трафиканти на деца. Решили да се свържат с него, обяснявайки му, че искат да си вземат момченце без здравословни проблеми. Не са водили преговори за сумата. Съгласили се още на първата, която престъпниците поискали. Дали общо 6000 юана, или около 840 долара. За времето си тези пари не били никак малко. След това отгледали детето с истинска любов. Дали му ново име - Гу Ниннин. Не го лишавали от нищо.
Момчето завършило елитно училище
записало и висше образование. Помогнали му дори да започне собствен бизнес. Ръководел цяла агенция за декориране на домове. Печелел добре и се чувствал истински удовлетворен от живота. Самият той нямал ни най-малка идея, че истинските му родители всъщност всеки ден се питат къде е и се молят да го видят жив и здрав. Младежът няколко пъти гледал интервюта на биологичната си майка, която обяснява колко й липсва отвлеченото дете. Когато му съобщават новината, той е в шок. Първоначално не може да повярва, че това е истина. Смята, че е станало объркване, но ДНК тестът категорично го опровергава. Когато среща баща си и майка си, е силно развълнуван. Усеща, че е свързан с тези хора, а в прегръдките им се чувства добре. Казва, че ще прекарва повече време с тях, за да успеят да наваксат пропуснатото. Попитан как вижда бъдещето си от тук нататък, отговаря, че не е сигурен точно какво ще се случи.
