Как се заминава за Америка през 1904 г.? Това е колкото романтично, толкова и опасно и трудно, но в същото време и необходимо, мечтано и постигано от много българи. „До Америка потребни са 300 лв. само да се докопаш до американския бряг, а ако искаш да отиваш във вътрешността, не стигат и 400 лв.“, споделя в пътеписа си „Отиванието в Америка и връщането ми“, Христо Н. Соколов. Творбата му е препечатана в сборника „Българинът по света в началото на ХХ в.“ със съставител Румяна Пенчева, издадена от издателство „Кибеа“ в София. Христо разказва изключително интересни моменти от пътуването си до Новия свят, като не пропуска както хубавите неща, така и лошите. Според него човек спокойно
може да се пресели в Щатите
в онези години, дори с цялото си семейство. 15 денонощия са необходими през океана, за да стигне човек с кораб до американския бряг. По това време главната агенция за изпращане на работници в Америка се намира в германския град Бремен. Според Христо немците, които пътуват за новия континент, се ползват с привилегии, на кораба имало дори помещение за евреи, където те сами си подготвяли храната, и имало табела, на която пише: „За израилтяните“.
„…В морето вълни от вода, на парахода – от хора. Матросите и дежурните, вместо да въдворяват ред и тишина, попадат от смях и още повече усилват вълнението със своето „коман“ (скоро)! Пътниците от 1-вий клас са на горните етажи, които са в средата на парахода, и там са повече немци чиновници, задоволни от добра храна, чиста квартира, липсва им само смях за удоволствие. Ето и той се явява на сметка на славянството и никой не се смущава от тази анархия, а всякой се смее и се възхищава…“, разказва Христо в пътеписа си. Според него
докторите не се грижели добре
за пътниците от ІІІ-та класа. Изключително интересни са обаче спомените му за комисията, която преглежда току-що пристигналите европейци. Първият въпрос е за имената. И откъде е човекът, както и на колко е години. След това питали за причината да се пътува до Америка, има ли близки и познати в новата земя, откъде е събрал пари за разноски, както и има ли средства за гаранция. Ако човек е над 50 години и отива като работник, а не със семейството си, бива връщан. Ако някой не успее да даде ясно обяснение защо идва в Америка, също бива връщан към Европа, защото е съмнителен. Ако някой има брат или баща в Америка, или ако парите за пътуването му са осигурени от тях, кандидат-емигрантът бива връщан, защото комисията не иска да събира роднини, защото те започват да се организират и да се съюзяват, а основната цел е да се работи! Христо разказва как до фабриките имало бараки, където били настанени работниците. Това са дървени постройки, в които били поставени по четири легла – две двойни. Наемът за всяка барака бил по два долара на месец. „Нощно време
там е зрелище жално
печално, сърцераздирателно от охканията, пъшканията и стенанията на измъчените работници, щото на човека космите настръхват. … Връщането (от Америка) е много по-мъчно от отиването. При отиванието поне отчасти има веселие, щото се отива с надежда. При връщането представлява се твърде печална картина. Пътниците са повече от славянското племе, но няма нито 10% щастливци, защото връщат се кой без ръка, кой без нога, кой без око, кой полудял, защото изгубил, кой е болен и прочие…“, спомня си Христо Соколов в творбата си. Един „наполеон“ струвал четири долара. Особено ценен е съветът за пътуването с парахода, където според Христо човек трябва да си носи кромид лук, оцет и пипер – продукти, които закрепват стомаха. Според разказа на Христо по-лесно било човек да се пресели със семейството си в Америка, но това щяло да му коства вярата и езикът. „След години неговите синове и внуци ще бъдат англичани по език и вяра. Славяните… се преселват в Америка, но цели села и градове и там образуват колонии и по такъв начин запазват своя език и религия“, твърди Христо в своя пътепис за пътуването си до Америка през 1904 г.
Съветите за пътуване до Новия свят от онова време
Към края на разказа си Христо ни оставя едни от най-точните съвети как човек да посети Америка и какво му е необходимо да знае. На първо място, трябва да има най-малко 20 „наполеона“ пари и да носи колкото се може по-малко багаж. Трябва да се плаща такса само за път до американския бряг, не и за вътрешността по железниците, защото това струва повече пари от Европа. Трябва да се пътува до Ню Йорк, защото пътят до Америка с тези кораби е само 6-7 дни, а и храната е по-добра. Параходите, които отиват до Балтимор, пътуват 15-16 денонощия. Христо съветва да се купува билет само за 1-ва класа и да се търси настаняване в средните отделение на парахода, защото там клатенето било по-слабо.
