Годината като танго. Мнозина въобще не знаят как се танцува и налучкват. 2012-а мина в този ритъм. Най-напред бяха последните издихания на арабските революции. Две крачки напред и диктаторите са съборени. Една назад, защото на тяхно място се настаниха нови такива - лицемерни брадати чичковци, които харесват демокрацията само като параван, зад който да подготвят връщането на своите държави поне с един век назад. В Египет това са „Мюсюлмански братя", партията, която нито организира местната революция, нито даде свидни жертви за провеждането й. Но пък се намести и с двата крака във властта, след като революционните маси победиха. Президентът на Египет Мохамед Морси, излъчен от същата партия и обширно брадясал по лицето, даде мило и драго, за да вкара страната си в релсите на ислямската диктатура. Оттук до крайната цел - превръщането на тази държава в мрачно географско място, има няколко крачки. Напред или назад - зависи от гледната точка. Ислямистите имат свои разбирания за прогреса. За тях той е с две лица - брадва, която сече ръце и глави на прегрешили, и черна шамия за жените.
Шествието на радикалния ислям, видял вай-сетне сгодния момент да победи в целия свят, много прилича на някогашния революционен комунизъм. Ако приликите продължат все така, значи в Египет ще има да почакат едни 45 години, докато съмишлениците на Морси се кротнат. Засега обаче са в подем. Дори и в България. Няма как бедна страна да остане извън взора на ислямистите - именно сред лумпенизираните обеднели маси са и най-големите им привърженици и доброволци за изпълнение на какви ли не лудости, които им хрумват. Единствени податливи сред българите към идеите за средновековен ислям се оказаха ромските квартали в няколко града, първенец сред които е Пазарджик. Отиващата си година подмени изцяло облика на местната циганска махала, където новият дрескод за жените са бурките, а за мъжете дългите мърляви бради. Тази мода бе забелязана дори от българското правосъдие, което направи решителните крачки и организира първото за страната дело срещу няколко имама за разпространение на радикален ислям. След което даде заден, защото делото се проточи и няма изгледи скоро да приключи. Нито то, нито разследването на първия голям атентат за последните 25 години в България. След като терорист успя да взриви автобус с израелски туристи насред летището в Сарафово, властите ударно изиграха своята част от тангото - намериха почти запазена главата на атентатора, разкриха как е влязъл, къде е спал, с кого се е срещал. Проследиха и помощниците му. Но крачка назад - не посмяха да назоват поръчителите. Не че не са ясни - спотайват се там сред идейните съмишленици на доволстващите след арабските революции братя мюсюлмани.
Премиерът на България може да е мъж на място, но има разни неща, които понякога го омекотяват. Като например изразите „ядрена енергия" или „пушене на закрито". Чуе ли ги, Бойко Борисов подема стъпките на тангото като истински вещ танцьор. „Ще строим АЕЦ „Белене", бе рекъл най-напред премиерът. „Няма да го строим", поправи се по-късно той. „Но може пък и да го строим", изрече от третия път и нямаше нищо против да не пречи на БСП да си поиграе на референдум по въпроса. В крайна сметка всички ще са щастливи - социалистите най-сетне намериха правилния път към масите, правителството тихомълком удовлетвори мераците на своите руски приятели да се обзаведат с ядрена централа в някогашната си послушна задунайска губерния България.
Много добро танго се получава и когато човек се заиграе с европейската валута евро. Гърците най-добре знаят това. В България финансовият министър Симеон Дянков обаче тепърва се учи. Към средата на 2012-а той тропна по масата: Отказваме се да въвеждаме еврото. Подир което през ноември в типичен танго ритъм даде крачка назад: Всъщност защо пък да не го въведем тука до две-три години.
В Америка, която е много по-близо до родината на тангото, никак не си падат по този ритъм. Затова очаквано Барак Обама бе преизбран за президент. Този вот на американците обаче също може да се впише в схемата „две напред, една назад". Зависи от гледната точка.
