Докато пиша това, вече съм с нов по-добър и съвременен Lincoln MKS. При по-задълбочен оглед и каране няколко хиляди мили ми иде да излея чаша вряща вода в лицата на бизнесмените от компанията Lincoln и в частност на Ford. Затова реших да заложа на нещо истинскоq като си купих 13-годишно комби e39 BMW 528i Touring, карано в щата Джорджия. Кръстих го Мечо. Голям е, лаком е и най-вече - кафяв е. Обзаведен е с кожен салон с ,,памет" и ,,подгряване", двузонов климатроник, 6CD чейнджър, 2 subwoofer-а (заводски), ксенонови фарове, круз контрол, голям люк, и както се казва - пълен ел пакет и всички екстри за тогавашния модел. Воланът е облицован с внимателно съшита естествена кожа. Много приятно е усещането на допир до истински солиден материал. Особено като се има предвид факта, че воланът е единствената допирна точка на колата с човешката плът. Освен ако не карате с ръкавици или пък без гащи. Смело заявявам - много солиден авомобил. Всичко от сглобката и звука от затваряне на BMW врата до класическия редови 6-так. Въпреки че носи тези BMW хулигански гени, това е бърз и комфортен круизър с много приятна возия и управление. Думата ,,хулигански" описва идеално типичните BMW шофьори (към които не се причислявам). Просто досетете се кой от приятелите ви кара BMW и си признайте каква ценностна система има.

Малък мнус на колата е скоростната кутия. Почти всички е39-ки в САЩ са автоматици, като в това число и Мечовият. Единствено някой спортни версии с ръчна скоростна кутия. Но дори и моят старомоден 4-степенен автоматик сменя без особени трудности дори и след 190,000 мили от изминалия живот на Мечо.  При 100  мили в час цари спокойствие и красота, като автомобилът тъкмо зпочва да оживява. В завои и "детелини" няма никакъв проблем с воденето на колата в желаната посока. Това е преимуществото на Touring-а.

Семейното поколение на модела е39 е представено през 1996 г. в САЩ, като е популярно и до днес. В Европа естествено за онова време е бил представен 1 година по-рано, през 1996-а. Хората от BMW обаче са проектирали модела през 1993 г. Надявам се, схващате мисълта за колата, направена преди 20 години и все още по-добра от много нови автомобили. Според немските специалисти това е от последните германски возила, които не са роби на електрониката си. Притежава доста надеждна техника и тепърва ще се доказва като издръжлива кола в морето от нови ,,еднодневки". Много отличителен за Америка е моделът 540i с 4.4-литров V-осмак, но той е наистина като животно. Звукът му е много ядосан и плътен. Всички останали 520i, 525i, 528i, 530i са с редови 6-цилитров двигател между 2 и 3 литра и притежава невероятната плавност и звук на 6-те цилиндъра, подредени един зад друг. Най-забележителният представител на моделното семейство е М Technik версията BMW М5, който е може би дефиницията на спортен седан. Притежава страхотна динамика, дължаща се на М окачване, спирачки и 400-конен атмосферен 4,9 V8 двигател. В интериорите на 5-ците цари вълшебна подреденост и обърнатото към водача табло има още по-екзотични детайли като карбон (понякога) и алуминиеви педали, ръчна спирачка и стикшифт. Цената на такива автомобили днес е между $4 и $12 хиляди... Много малко са моделите, който държат такива цени все още. Понякога обаче, ако се търси достатъчно и на правилното място, може да се намери и за по-малко пари. Почитателите на комбита - като мен, може да свалят още от стойността поради факта, че комбита не се търсят. (Съществуват и комбита M5-ци.)

Целият смисъл да избера комби е, че обожавам динамичната форма на издължената и извежнъж скосена кола. Кафявото торпедо е по-забележимо на пътя, отколкото седаните. Отзад, освен че има много място за багаж, куче, телевизор, може спокойно да спи едно малко семейство. При спуснати седалки дължината на багажника нараства до около 2 метра. Мечо е оборудван и със специален товарен под, който излиза навън по релса. Целта му е да пази кръста ви, когато се опитвате да наместите нещо тежко в багажника. Отдолу има пълноразмерна резервна гума на оригинална джанта. Дори скритите от погледа места са внимателно облицовани с висококачествени материали.

Връщайки се към историята, послушният Мечо откара 3-ма души с адски много багаж през цяла Америка в едноседмично пътуване, без да прегрява или да проявява мечешки нрав. Беше натъпкан догоре с багаж, дори и на задната седалка имаше 2 куфара. Минахме през 11 щата, пълни с багаж, и изглеждахме като катун. Във Въшингтон, Ню Йорк, Ниагара до Чикаго, където 1 месец колата остана пълна с товара си. После, понеже беше послушен, получи нови гуми Kumho, с които да захапва асфалта под него. И тъй като в южните щати практически няма зимен сезон, Мечо няма нито един, нито дори половин милиметър ръжда. Отдолу автомобилът е с онзи метален блясък на алуминиево поцинковано купе. Чудесно. Цветът му е малко бабешки - ще призная, а интериорът е с цвят на класическо кафяво, съчетано с... кафяво и дебели дървени апликации пак в кафяво. По качество и издръжливост този писък на последната неелектронна немска техника е с пъти по-добър от който и да е нов Chevrolet, Ford и всеки друг американски автомобил от нисък и среден клас (висок реално нямат).

Откато сме отбор с Мечо, съм много щастлив, че притежавам истински автомобил, дори с малки забележки.

 Благодарности на господинин Г. Бечев от Атланта