Има хора, останали в историята с невероятните си подвизи. Един от тях е големият български спортист със завидни заслуги в плуването – Добри Динев. 7 ноември 1978 г., Димитровден по стар стил, хиляди са пристигнали на събор във варненското село Гебедже - днешния град Белослав. Хората се веселят цял ден, когато малко преди 18 часа стотици тръгват към жп гарата, за да хванат последния влак за Варна. За да стигнат до нея обаче, трябва да минат през дългия 150 м понтонен мост над дълбокия канал, свързващ Варненското и Белославското езера или да чакат ферибота.
Заради изграждането на заводите в Девня и необходимостта кораби да могат да плават до тях, съществуващият дотогава канал трябвало да бъде разширен, а старият каменен мост в Белослав бил разрушен. На негово място бил изграден понтонният - само „временно“, докато тръгне ферибот. Но дори след като ферибот вече имало, „временният“ понтонен мост не бил премахнат.
Така във фаталната вечер пред понтона в Белослав се струпва тълпа, сред която
много млади семейства с малки деца
Точно в този момент двамата морски старшини, обслужващи моста, го отворили, за да премине танкерът „Въча“.
Прочети още
На единия бряг със семейството си тогава е и 30-годишният варненец Добри Динев. Колебанието му трае само секунда. Поглежда дъщерите си и без да чува молбите на съпругата си, скача в ледената вода. Голяма част от хората не могат да плуват. Има много деца. Добри започва от тях. Първите, които изважда на брега, са момиченце и момченце, които
се държат геройски за обърналия се понтон
Връща се отново, и отново, и отново. Спасява 43-ма, спасява ги от сигурна смърт... На въпрос защо е скочил във водата и мислил ли е за собствените си деца, Добри отвръща: „Хората се давеха. Аз бях там, не можех да ги оставя...“
В спасителната операция се включват катери и десетки водолази. Два дни те вадят труповете от водата. Според официалната информация загиналите в Белослав са 65, сред които много деца. Най-малката жертва е 4-годишният Свилен Стоянов. Очевидци на трагедията обаче и до днес твърдят, че удавените са много повече. Преди да си отиде от този свят през 2015 г., славният варненец от 1994 г. живее и работи в Канада. В Монреал той основава клуб „Приятелите на Добри Динев“ и популяризира България и родната плувна школа. В Канада Динев е отдаден и на ирисовата диагностика и има хиляди пациенти не само от Канада. Приема в дома си и помага на всеки български плувец, участвал в кръг от Световната купа или първенството на планетата. Улица във Варна днес носи името на Добри Динев. Днес за трагедията в Белослав напомня паметник на южния пристан на ферибота. Подобна е
историята и на плувеца от Кавказ
Шаварш Карапетян е роден във Ванадзор, Армения, на 19 май 1953 г. От малък е със спортни постижения в плуването.
„Плувецът от Кавказ“ става свидетел на катастрофа – автобус с 92-ма души потъва в язовир с ледена вода, дълбок 10 м. Веднага щом вижда това, без да се замисли, Шаварш се хвърля в ледените води. Немислимо как успява да се гмурне 40 пъти, като на всеки 20-25 сек. вади на повърхността човек от дъното. Прави го до тоталното си изтощение и успява да извади 36 души. 9 успяват да изплуват сами, след като Шаварш счупва стъклото на автобуса, при което
наранява сериозно краката си
След тотално изтощение и загуба на кръв губи съзнание. Откаран е в болница и развива двустранна бронхопневмония, месец и половина е лекуван с 40-градусова температура и инфекции от мръсните води, влезли в тялото му след счупване на стъклото. И още веднъж съдбата изправя Карапетян пред изпитанието да е случаен свидетел на бедствие. Девет години по-късно, на 19 февруари 1985 г., се оказва близо до горящата сграда на културно-спортния комплекс в Ереван. Без да се двоуми, се хвърля в огъня редом с пожарникарите и помага за потушаването на пожара и за търсене на заклещени от огнената стихия хора.
