Актьорът Явор Бахаров обича предизвикателствата на планинските върхове
Ирина Гигова
Страхът преди екстремно спускане със ски за актьора е като сценична треска.
Да получиш една награда понякога може и да изглежда каприз на късмета, но след това да те номинират и за отличията, които минават за алтернатива на първите, си е сериозна оценка за можене. Няма и месец, откакто Явор Бахаров грабна статуетката „Икар" от Съюза на артистите, а вече е номиниран и за „Аскеер" за превъплъщението си в авторския спектакъл на Теди Москов „Редки тъпанари" по филма на Марио Моничели „Неизвестни извършители". В навечерието на своята Христова възраст харизматичният актьор, когото обикнахме още с появата му в сериала „Стъклен дом", се чувства все по-добре и в професията, и в кожата си. Твърди, че периодът на младежки залитания е в миналото и се надява, че е канализирал буйната си енергия, така че да му носи успехи и на сцената, и пред камерата, и в личен план. „Малко сме хората, номинирани и за „Икар", и за „Аскеер", което определено ме ласкае. Вчера и с Теди Москов коментирахме тоя въпрос. Питах го: „Добре бе, човек, ти помниш ли как изобщо стана така, че виж каква хубава роля направих?!" Естествено, с присъщото си чувство за хумор, той отговори: „Случайно. Обаче нали знаеш Фелини какво е казал за случайността - че това е другото име на Бог", обяснява Явор. Макар че самоиронията и на него никак не му е чужда, в конкретния пример към ръката на Бога и пръста на съдбата той добавя и яките усилия, които е вложил в изграждането на образа на хиперактивния ревнивец Микеле, бранещ честта на сестра си.
Досега по-малкият брат Бахаров е събрал в CV-то си доста драматични и романтични герои - Рафе Клинче от „Железният светилник" на Димитър Талев, Ромео в „Ромео и Жулиета" и влюбеният принц в „Зимна приказка" на Шекспир, Ленски в „Евгений Онегин" на Пушкин, персонажите в „Пухеният" и „Истинският Запад" на Мартин Макдона, но като че ли трябваше да го забележи най-вещият „ключар" в комедията, за какъвто той смята Теди Москов, за да отключи у него и стихията на разсмиването. „Това ми вдигна самочувствието като актьор изобщо, подейства ми като инжекция адреналин. А самочувствието е много важно за актьора, за да порасне и да си каже, че щом хората го оценяват, значи има смисъл да продължава", отбелязва Явор.
В „Редки тъпанари" той играе с огромно удоволствие, защото режисьорът е предоставил на него и десетината му колеги поле за свободна интерпретация по време на репетиции и представления. „Самият фундамент, създаден от Теди по текста, позволява различни импровизации, които ни дават възможност да се изненадваме", изтъква актьорът. Цяла върволица от куриозни събития придружава това театрално приключение. Веднъж на гастрол във Варна например декорът пада и 15 минути преди края на спектакъла публиката разбира къде е сейфът, който пишман обирджиите трябва да разбият, и накъде се е запътил кримисюжетът. „Изведнъж ние се оказахме в безизходица и аз взех решение да мина направо към финала. След това на поклона Теди излезе и обясни, че ще върне част от парите на зрителите, защото не са гледали цялата пиеса, а съкратен вариант. Но оттогава, каквото и да се случи, няма как да ни бутне - дето се вика, най-лошото вече стана и се оказа, че се справихме", намига къдрокосият чаровник. Даже понякога заради подобни гафове у хората остава усещането, че са присъствали на нещо специално, раждащо се в момента пред очите им, забелязал е той. Така „Редките тъпанари" нерядко се превръщат в редки уникати... „Понеже моят човек в постановката разделя думите по особен начин и на хората им се струва, че заеква, мнозина ме спират по улиците или ме поздравяват след представление със за-ек-ващ-тон, така де, имитират ме", радва се актьорът. Това го надъхва за нови подвизи на сцената.
В юношеските си години Явор гледа доста театър, но когато брат му Захари влиза в НАТФИЗ, започва да наблюдава това изкуство с други очи. „Самолетът беглец" на Камен Донев съвсем го омагьосва. „Спомням си, че след спектакъла моят приятел Антон, с когото бяхме отишли в Народния, ми каза: Виж какво хубаво нещо е театърът, защо не пробваш и ти?", връща лентата Бахаров. И не след дълго вече е в класа на проф. Пламен Марков и доц. Ивайло Христов. „Най-ясният знак за доверие, който получих, е, че след като завършихме академията, Ивайло Христов взе 4-5 души от нашия клас в новия си театър тогава - Модерен. И аз бях едно от тези имена", не е забравил актьорът. От вълнение обаче забравил да ги спомене, докато прибирал икара. Затова после им се обадил изрично да им се извини. „Те първи ми подадоха ръка и ме взеха на борда на кораба „Актьорлък". Така де, винаги са ме поощрявали и са вярвали в мен", благодарен е Бахаров-младши.
Ако корабът беше отплувал без него, той навярно би се занимавал с нещо, свързано с екстремните спортове, би отворил училище по ски или сърф, кой знае... „Имам афинитет към такъв вид професии, които са доста свободни, които се практикуват сред природата и от които трудно се изкарват и спестяват пари, но пък се живее хубав и волен живот", признава Явор. Запален е по планините и дори сега, в последния зимен уикенд, е участвал в състезание по ски свободен стил - с опасно изънпистово каране. „Естествено, далече съм от най-добрите, но продължавам - това ми дава вдъхновение, разтоварва ме и изобщо ме кара да се чувствам добре", казва актьорът. Баща му е възпитал у него вкуса към риска, подобно на вечното желание за кодош и пипера в израза. „След една определена възраст заряза градския живот и се отдаде на това, което наистина му доставяше удоволствие. И слава Богу, че го направи, защото след това без време изведнъж си отиде от този свят. Имам чувството, че е получил някакъв сигнал, че не му остава много, и напусна банката на ул. „Раковски", заряза всичко и в точния момент се отдаде на своите хобита", връща се в спомените си младият мъж. Самият той не крие, че винаги се страхува, когато предприема своите малки авантюри, но именно в това е тръпката. „Тоя спорт е свързан със страх, който предизвиква отделянето на адреналин, заради който адреналин пък на нас ни е толкова приятно", наясно е с биохимията Явор. Преди спускане той несъзнателно и за почуда на приятелите си планинари започва да прави разни физиономии с уста, да загрява говорния си апарат, както преди представление - явно усещането на върха прилича на сценична треска. „Точно заради тия 10 секунди, преди да ти кажат „Старт!", 3 часа се изкачвам с 20 кг на гърба и бъхтя като вол - за тия 10 секунди преди старта или представлението, заради тоя адреналин, заради него го правим!", откровен е магнетичният актьор. Но уточнява, че все пак не е от най-рисковите играчи - винаги има едно наум, понеже знае, че след два или три дни ще трябва да излезе на сцената. В различни театри.
Напускането на щатното място в театър „Българска армия", в чиято трупа го вземат веднага след завършването, и излизането на свободна практика също е донякъде рисков ход: „В началото бях много притеснен, естествено. Но избрах този път и засега не се оплаквам, справям се", казва той. Решението му е продиктувано от необходимостта да разполага с повече време, да работи с различни режисьори, да има свои опции за моделиране на кариера: „Опитах да направя крачка към Лондон, да си намеря агент. Усещах, че в момента мога да си го позволя, тъй като имах покани от доста театри и нямаше да остана без работа." През миналата година се снима на Острова във филма All the Devil's Men и като в оня виц - продължава да пуска фишове. Оттам му пращат покани за кастинги, оттук той се заснема и изпраща материала в очакване на съдбовната роля... Връзката му с актрисата Рая Пеева се развива щастливо. „След проточил се малко повече от необходимото ергенски период някак си усетих, че искам да си намеря човека, като че ли го търсех, и се радвам, че с Рая успяваме да запазим прекрасните си отношения и да продължаваме напред. Пък ще видим какво следва, и ние самите не знаем", загатва Явор. А остана ли нещо, което ние да не знаем за него? „Вас, журналистите, просто не знам с какво да ви изненадам - шегува се той. - Може би с това, че си продавам колата, „Тойота Корола" от 2001-ва, сив металик, 86 коня..."
