„Случайността е може би псевдонимът на Господ, когато не иска да се подписва“. Това казва преди десетилетия френският писател Анатол Франс, който е носител на Нобелова награда за литература през 1921 г. В живота на хората често се случват съвпадения, които не просто са необясними, а изглеждат дори невъзможни. И въпреки това те са факт. Това поне твърди испанският журналист Джозеп Гихаро, който е събрал в книга няколко наистина невероятни случайности и научни теории, които се опитват да ги обяснят. Историите, според твърдението на автора, са максимално проучени и документирани. В книгата си „Невъзможни съвпадения“ (Coincidencias imposibles, от испанското издателство Cupula) той припомня, че според голяма част от съвременните физици всичко е започнало с Големия взрив, че всички сме част от всичко и че всичко продължава да бъде свързано с началния момент. Ето част от (не)възможните съвпадения, описани от Гихаро в книгата му.
„Момичето от Петровка“
Когато Антъни Хопкинс приема да участва във филма „Момичето от Петровка“ по едноименния роман на Джордж Файфър, той напразно се опитва да открие екземпляр от книгата. След като обикаля най-големите книжарници в Лондон, актьорът, обезсърчен, се качва в метрото, за да се прибере у дома. На седалката до себе си намира оставена книгата, която дълго време е търсил. Когато я разгръща, установява, че в полетата има бележки от самия автор. По-късно Файфър му споделя, че дал книгата на режисьора, а той я загубил. Сякаш не Антони Хопкинс е търсил книгата, а тя него.
Случаите, в които нещо ни води да открием определена информация, са толкова много, че унгаро-британският философ и писател Артур Кестлер дори създава термина „ангелът на библиотеките“.
Случаят на Мейвис Джаксън
В „Невъзможни съвпадения“ се разказва случаят на Мейвис Джаксън, която в продължение на двадесет години минава всеки ден пред внушителната катедрала в Гардън Гроув, Калифорния. Винаги си повтаря, че някой ден трябва да влезе. Една неделя действително го прави, а след края на службата споделя на седналото до нея момиче колко много й е харесало. Момичето от своя страна й казва, че е дошло да търси биологичната си майка. Мейвис й отвръща, че чудесно я разбира, защото тя самата преди години била принудена от обстоятелствата да остави дъщеря си за осиновяване. Момичето забива поглед в нейния и я пита за рождената дата, оказала се нейната. „Какъв вид сила е способна да събере майка и дъщеря при тези екстравагантни обстоятелства?“, пита Джозеп Гихаро, цитиран от „Жената днес“. Той е съгласен с иначе все по-често отхвърляното твърдение на Алберт Айнщайн, че „Господ не играе на зарове“, а че всичко във Вселената се подчинява на причина и ефект дори тогава, когато те далеч не са ясни.
Спасителят в морето
Често духовността се изявява като важен инструмент в значимите съвпадения. В пет часа една декемврийска сутрин Джери Понсън, неговият приятел Мак Ансеспи и кучето му Буга пресичат залива на Ню Орлиънс, за да се доберат до любимото си място за лов на патици. Прогнозите за силна буря се сбъдват и голяма вълна буквално помита лодката им. Двамата мъже остават да се държат за прът, който успяват да забият в тинята. Мак изпада в хипотермия, а Буга е отнесен от течението. Джери отчаян си дава сметка, че дори да успее да преплува петте километра до брега и да потърси помощ, приятелят му няма да оживее. В този момент, без никога да е бил вярващ или да е стъпвал в църква, поглежда небето и казва: Господи, ако ме чуваш, моля те, дай ми втори шанс. Изпрати ни един кораб. Две минути по-късно вижда как един кръст пробива мъглата, оказва се мачтата на кораба, който ги спасява. На всичкото отгоре, малкият кораб се казва Second Chance (Втори шанс). Джери решава, че това далеч не е съвпадение, а чудо, смигване от Господ. На всичкото отгоре, когато стигат на брега, намират Буга жив и здрав. Оттогава Джери Понсън е проповедник в църквата. „Вероятно ролята на синхроничностите е да ни върнат към линията на нашата съдба и към кардиналните точки от живота ни, през които трябва да минем, независимо какви избори правим“, казва авторът на „Невъзможни съвпадения“.
Паралелни светове
На 4 януари 2010 г. на 93-годишна възраст умира японският инженер Цутоми Ямагучи. Той е единственият човек, признат от японското правителство за оцелял от избухването и на двете атомни бомби. На 6 август 1945 г. Ямагучи се разхожда само на два километра от мястото, където пада бомбата в Хирошима.
Науката е единодушна: напълно невъзможно е да остане жив човек в диаметър от петнадесет километра. Но Ямагучи постъпва в болница само с леки изгаряния по лицето и ръцете и два дни след това е изписан. Връща се у дома в Нагасаки, за да види току-що родената си дъщеря. Когато на 9 август е пусната втората атомна бомба, той е на три километра от епицентъра и отново оживява. Превръща се в „двоен хибакуша“, или безсмъртен, диаболичен герой. Той посвещава живота си на борбата против ядрените оръжия. За случилото се няма никакво научно приемливо обяснение. „Все едно се получава някаква засечка в „системата“ и за Цутоми Ямагучи тя става невалидна, сякаш той живее в един паралелен свят“, казва Джозеп Гихаро.
Мистериозен ангел пазител
В книгата си Джозеп Гихаро разказва случай на „синхронична защита“, случила се на негова колежка – журналистка, Йоланда. Дълго време със съпруга й неуспешно опитват да имат дете. При поредната бременност една вечер гинеколожката й съобщава фаталната новина, че сърцето на зародиша е спряло и я изпраща при хирург, който да изчисти матката. Докато Йоланда, съсипана, чака да подготвят хирургическата зала, в стаята влиза облечен в бяла лекарска престилка мъж, когото тя взима за лекар. Той отново я преглежда и й казва, че има втори зародиш, който вероятно е жив. С известна тържественост й казва: „Кажете го на лекарката“ и излиза. Гинеколожката решава, че става въпрос за плод на фантазията й под ефекта на травматичната новина. Успокоява я и се опитва да я убеди да свикне със загубата на бебето. Йоланда не спира да й повтаря „Докторът така ми каза“, докато в един момент гинеколожката се вижда принудена да й отвърне: „Тук няма никакъв друг дежурен доктор“. Все пак й правят нов преглед и действително откриват втори жив зародиш. Йоланда кръщава дъщеря си Анхела, на своя ангел пазител. Мъжът в докторска престилка никога повече не се появява. Според Гихаро за такива случаи не можем да очакваме научни доказателства. „За да влезем във вибрацията на ангелите, ни трябват сърце, вяра и безусловна любов“, казва той.
Синхро фаталност
Хърватският учител по музика Фране Селак успява да избегне смъртта седем пъти. През 1962 г. влакът, с който пътува за Дубровник, излиза от релсите и пада в реката. Той се спасява само с леки наранявания. Дава си обещанието никога повече да не пътува с влак.
Година след това е единственият оживял от самолетна катастрофа. След три години се спасява и от катастрофа с автобус. През 1970 г. катастрофира с автомобила си, но успява да се измъкне от него секунди преди той да избухне в пламъци. През следващите години попада в още две тежки катастрофи. През 2003 г. Селак печели близо един милион долара от националната лотария.
Посланието трябва да бъде разшифровано
„Съвпаденията не се подчиняват на познатите ни закони. Имаме усещането, че нещо свръхестествено има контрол над всичко, което се случва. Някаква могъща сила, която още не можем да обясним“, споделя Гихаро. Той смята, че част от съвпаденията можем да обясним с психологическо въздействие, друга с физически феномени, а има и такива, които не можем да обясним по никакъв начин. Той намира и трите за еднакво вълнуващи. „Няма как да не признаем, че синхроничностите ни изпращат сигнали. Посланието може да бъде разшифровано единствено от човека, на когото се случва. Понякога за това трябва да минат много години. Хората с по-бохемски живот са по-склонни към преживяване на такива съвпадения. Препоръчва се да се доверяваме повече на интуицията си, защото разумът често блокира възможността за интерпретация. Също изглежда разумно да вземем предвид сигналите, ако смятаме, че сме успели да ги разгадаем. В противен случай ще бъдем върнати отново към ситуация, която е в синхрон с по-важните линии на нашата съдба. Ако пренебрегнем съвпаденията много пъти, това може да ни отведе и до фаталността“.
Двойници от миналото
Преди 13 г. канадският фотограф Франсоа Брюнел започва проект за търсене на анонимни двойници по света, които снима. Те нямат никакви роднински връзки, но чертите им са на практика идентични. Все повече известни вече „познават“ свои двойници от миналото. Сред тях са Никълъс Кейдж, Джон Траволта, Матю Макконахи, Алек Болдуин и Джордж Буш. Според Брюнел всички имаме по седем двойници някъде по света.
