Луис Алфредо Гаравито
22 април 1999 година. Бездомник вижда в храстите край град Вилавиченсио, Колумбия, как мъж се опитва да насили момче. Същия ден таксиметрови шофьори забелязват човек, съвпадащ с описанието, дадено от момчето. Мъжът няма документи за самоличност, но заблуждава полицията, като им дава лъжливи данни с името и адреса на политик в някакъв малък град. Тъй като по онова време няма компютърна система, а гражданите не са длъжни да се регистрират по местожителство, твърденията му не могат да се проверят веднага. Когато го питат накъде се е запътил, той отговаря, че отива в град, намиращ се в съвсем друга посока от мястото, където твърди, че живее. Униформените го арестуват, все пак успяват да изяснят самоличността му и така започва разплитането на най-зловещата история в Колумбия през последните години. Той се казва Луис Алфредо Гаравито, а името му ще стане нарицателно за жестокост и ужас в цяла Колумбия.
През февруари 1998 година два голи детски трупа са открити, лежащи един до друг, в покрайнините на град Генуа в Колумбия. Телата били захвърлени върху склона на хълм. На следващия ден, само на метри разстояние, е открит трети труп, този път в силно разложено състояние. Всички тела са със завързани ръце, а около тях има многобройни кървави следи, както и нож. Гърлата на жертвите и външните им полови органи са дълбоко наранени или прерязани. По-подробният оглед на телата разкрива следи от ухапване и анално проникване; открита е също и опаковка с лубрикант.
Времето на смъртта не може да бъде установено
а ДНК анализите на събраните проби се оказват твърде скъпо начинание за бедната полиция в Колумбия. Това е причината да не е възможно да се изготви профил на убиеца.
Мъртвите момчета живеели в близкия град, на възраст 11-13 години и били близки приятели. Идвали от бедни семейства и им се налагало да работят на улицата, продавайки плодове, дъвки и други дреболии, за да помагат на семействата си. Разследващите събират следната информация: майката на една от жертвите разказва, че синът й се бил прибрал вкъщи в деня на изчезването си и й казал, че отива да помогне на някакъв мъж да превози добитъка си. Другият странен момент е, че всички момчета изчезват около 10:00 часа сутринта в различни дни. Обяснението идва много по-късно. Убиецът им обикновено черпел момчетата със сок и сладкиши в местната сладкарница, проверявал характера им, структурата на кожата (мека, не твърде тъмна), и после ги канел или да отидат с него на разходка или да му помогнат да пренесе нещо.
В ареста Гаравито признава за убийствата на най-малко 140 момчета на възраст от 8 до 16 г., извършени в продължение на 5 години. Постепенно разследването обхваща цяла Колумбия, прехвърля се и в съседен Еквадор, където също са намерени негови жертви.
Скитникът Гаравито се сприятелявал с децата и ги отвеждал на дълги разходки, докато се уморят. Тогава ги връзвал за някое дърво с найлоново въже, прерязвал гърлата им и погребвал телата в плитки гробове. Голяма част от жертвите първо са изнасилени. По-късно заявява, че е извършил всичките си престъпления под влиянието на алкохол и че е бил обсебен от „по-висше същество". Много, ако не и всички от жертвите му, са именно улични хлапета от бедни семейства или разделени от родителите си заради мизерията или политическото насилие, което прогонва от домовете им милион и половина колумбийци за по-малко от десетилетие.
В дома на убиеца е открито въже, съвпадащо с онова, с което били връзвани ръцете на жертвите. Доказателствата, събрани срещу кестенявия и зеленоок Гаравито, който има дълбок белег на лявата си ръка, са солидни. През ноември 1997 година в дефиле край град Перейра
полицията разравя масов гроб
в който са заровени предполагаемите му жертви - 25 момчета. Първоначално местните сметнали ужасяващата находка за дело на сатанински култ.
Гаравито се ражда на 25 януари 1957 година в колумбийския град Дженова. Той е най-големият от седем синове. Израства в атмосфера на насилие: пребиван от баща си Мануел и многократно изнасилван от двама свои съседи. Той ходи на училище само пет години и бяга от къщи на 16 г. Първо работи като продавач в магазин, после като уличен търговец на религиозни икони и молитвеници. Възмъжалият Гаравито започва да посяга твърде често към чашката и сменя работа след работа и град след град. Става все по-агресивен в поведението си, докато търпението на околните се изчерпва, при което просто потегля към следващия. Опитва да се самоубие поне веднъж и лежи пет години в психиатрична клиника.
По време на скитническия си период Гаравито променя не само облеклото си (уличен търговец, просяк, свещеник и др.), но и услугата, за която молел жертвите си, според дадената ситуация (да пренесат щайга с портокали, да му помогнат с добитъка, да събират захарна тръстика и т.н.). Обещавал на пристрастените деца наркотици и давал пари на онези, играещи на хазарт. Във всички случаи той се стараел да подмами децата надалеч по най-бързия начин, така че да не могат да се отбият у дома преди това.
Дори когато ситуацията била опасна, убиецът не се спирал и действал според първоначалния си замисъл, че трябва да извърши убийство. В ранния следобед на 8 юни 1996 година изчезва момче от град Бояка. То последвало Гаравито на собствения си велосипед. Трупът е открит 5 дни по-късно - обезглавен и с отрязани гениталии. Майката на момчето веднага започнала да го търси и разбрала, че синът й е видян за последно в местен магазин заедно с други момчета и някакъв непознат, който им купувал сладкиши. След около 4 дни Гаравито убива 13-годишно момче в близкия град Перейра.
Тъй като в колумбийската съдебна система присъдите за всяко единично нарушение се натрупват,
Гаравито е осъден фактически на около 2,600 години затвор
Това обаче не означава, че той ще лежи до живот. Реформа в Наказателния кодекс през 2000 година прогласява, че човек не може да бъде осъден на смърт или да лежи повече от 40 години общо. Това означава, че убиецът Гаравито може да излезе от затвора доста преди естествената си смърт. Засега властите го държат отделно отделно от останалите затворници, защото се страхуват, че в противен случай незабавно ще бъде убит. Самият той се страхува да не бъде отровен и приема напитки само от определени хора.
Гаравито е дал няколко интервюта за колумбийски вестници. В тях прави коментари и дава наставления за лична безопасност. Например предупреждава, че не е хубаво да се разхождаш сам по улиците (което е наистина опасно в Колумбия). Той заявява, че не би продължил да убива, ако го пуснат на свобода.
