сн. УНТ
8 март 2012 година, около 22,00 часа, кафене "Златната рибка" на ул. "Дзержински" в гр. Николаев, Украйна. 18-годишната Оксана Сергеевна Макар се запознава с двама симпатични млади мъже. Прекарва часове тяхната компания. По-късно те я канят на купон в дома на техен приятел. Там пийнали, позабавлявали се, но на момичето започнало да му прилошава и се унесло. Младежите, също добре почерпени, се възползвали от безпомощното й състояние. Многократно я изнасилили, а единият от тях започнал да я души, докато изгубила признаци на живот. Убеден, че е мъртва, 23-годишният насилник я обладал отново и се похвалил с подвига на приятелите си. Изплашени от последствията, тримата увили в одеяло тялото на момичето и го отнесли на близката строителна площадка. Хвърлили я в яма с отпадъци, запалили до нея огън и избягали.
Два дни по-късно покрай изоставения строеж на поликлиниката в центъра минаващият Олег Найда чува жални стонове. Обажда се в милицията. Двама млади служители на стара ВАЗ 2107 пристигат след четири минути. В ямата с изгорели боклуци откриват почернялото тяло на Оксана. Жертвата е настанена в Отделението по изгаряния на Трета градска болница с близо 55% поражения 3-та и 4-та степен. Лекарите твърдят, че не са виждали подобно нещо. На 12 март ампутират дясната й ръка. В града се разчува за зверското престъпление.
Журналисти обсаждат болницата
Първите новини по медиите пробуждат народното недоволство. Още на 13 март пред сградата на милицията се събират недоволни хора и организират митинг. Няколко десетки граждани „кастрират" чучело и го запалват, а след това пренесят протеста пред прокуратурата. Друга група се събира на площад „Ленин".
На 14 март повече от 150 жители на Николаево дават кръв за пострадалата Оксана. Ден по-късно площадът отново се изпълва с хора. За да успокоят страстите, властите съобщават, че са арестували тримата предполагаеми насилници. Събитията обаче ги изпреварват - вестниците тръбят, че са членове на младежкото крило на управляващата Партия на регионите - неокомунистическа организация, която се опитва отново да русифицира независима Украйна и да я върне в руската сфера на влияние. Митингите вече придобиват политически оттенък. 10,000 души искат оставки и сурови наказания за арестуваните. В същото време привърженици на управляващите правят контрамитинг от името на „Младите региони" - младежкото крило на Партията на регионите.
По време на тези събития става известно, че в нощта на фаталния 10 март в Спешното отделение на Николаевската болница е приета 18-годишната Александра Попова с тежки травми по лицето, счупени ребра, поражения по вътрешните органи. Намерена е в парка. Лежала гола, в безсъзнание, пребита жестоко. По думите на дежурния лекар състоянието на момичето, което е в кома, не е по-добро от това на Оксана. Участниците в протестите събират 7,511 гривни (около $2,000) за лечението на Макар и още 6,652 - за другата девойка. До 21 март за спасяването на Оксана Макар са събрани над 700 хиляди гривни.
15 март. Оксана е приведена в състояние на изкуствена кома и командно дишане. Подготвят я за присаждане на кожа. На 18 март откриват възпаление на дихателните пътища, получено от десетте часа, прекарани на студа. На следващия ден при поредната превръзка става ясно, че положението е изключително тежко. На 22 март е проведена операция за спасяване на крака й. Присаждат кожа от бедрото на оголената тазобедрена става, а на места заменят кожата със специален гел.
Четвъртък, 29 март. Започва силен кръвоизлив в дробовете, който води до спиране на сърцето. Лекарите 40 минути реанимират, но без успех. Смъртта на Оксана Макар настъпва в 7,30 часа.
Младото момиче е погребано с бяла булчинска рокля
в бял ковчег на 31 март 2012 година в гробището на село Шевченково, близо до Паметника на героите от Великата Отечествена война. На погребението се стичат повече от 500 души, много деца и младежи.
Докато е все още жива и контактна, Оксана успява да направи описание на насилниците си. Това прави залавянето им относително лесно за милицията. Това са Артьом Погосян, на 22 години, Максим Присяжнюк, на 24 години, осиновен син на бившия шеф на Еланецката районна държавна администрация, и 23-годишният Евгений Красношчук. Първоначално Максим и Евгений са освободени срещу подписка, но на следващия ден отново са задържани. Вестниците описват четиримата като „мажори" - украински жаргон за деца на високопоставени особи с голямо влияние. Спекулира се, че това може да им помогне да избегнат отговорността за престъплението. Заподозрените първоначално правят пълни самопризнания, но по-късно, вероятно посъветвани от роднини и адвокати, оттеглят показанията си и твърдят, че ги дали, понеже били насилвани в ареста.
Междувременно във вестниците изтича информация от следствието, че нападението над Оксана било планирано по-рано и старателно подготвено. Оказало се, че Максим Присяжнюк се е опитвал безуспешно да завърже запознанство с нея. Девойката му отказала под предлог, че е богат и влиятелен и това много го ядосало. Мотивът му не бил много ясен. В социалните мрежи Максим намерил Евгений Красношчук и го посветил в плана си. Фаталния ден прекарал вкъщи и се постарал за алиби да го видят повече хора. Вестниците пишат и че за 20-те дни, през които Макар се бори за живота си, прокуратурата изобщо не е провеждала официално разпознаване на заподозрените. Във Facebook започват да се размятат домашните адреси и профилите на тримата арестувани.
На 12 април тримата получават обвинителен акт.
Ще бъдат съдени за умишлено убийство
извършено по особено жесток начин, и изнасилване в тежка степен, извършено при предварителен сговор от група лица. Първото съдебно заседание е на 12 юни. Евгений Красношчук и Максим Присяжнюк отново променят показанията си и твърдят, че пак признават вината си. Артьом продължава да настоява, че е невинен. Евгений разказва подробно своята версия на случилото се: "Когато двамата с Погосян заведохме Оксана в дома на Максим, той седеше и гледаше телевизия. Аз налях в три чаши водка. Момичето поиска да налея и на него. Аз й отказах. Тогава тя сама си сипа, изпи я и счупи чашата със замах. Танцува, целува ни и тримата. Държанието й ме наведе на мисълта, че можем да си поискаме още нещо освен целувки. Предложих й да иде в банята, да се освежи. След около 15 минути тя влезе в стаята. Каза, че й е зле и легна. Аз легнах до нея и правихме секс. Втори в стаята влезе Присяжюк. Красношчук излезе да пуши на балкона, но гледаше какво става. Това не се хареса на Максим и той го изгони. После аз влязох в банята, а когато се върнах в кухнята, от стаята се разнесоха странни звуци. Когато надникнах вътре, видях как Присяжнюк затиска с ръце лицето на Оксана. В кухнята той ни каза на двамата, че трябва да се отървем от тялото." Подсъдимият Краснощюк обяснява, че тримата занесли тялото на строежа, въпреки че самият той се съмнявал, че момичето е още живо. Делото е отложено за 25 септември, а после за 11 октомври. В края на октомври се провеждат пледоариите. Обвинението настоява за 14 години затвор за Погосян, 15 години за Присяжнюк и доживотна за Красношчук. На 27 ноември 2012 година Централният районен съд признава вината им за напълно доказана и постановява доживотна присъда за Евгений Красношчук, 15 години затвор за Максим и 14 г. за Артьом.
Случаят "Оксана Макар" остава първият съдебен процес в Украйна, чийто изход е решен в голяма степен от натиска, който обществото и медиите оказват.
