Наградите „Златен глобус" тази година ще се помнят дълго, защото за първи път в центъра на вниманието бяха не самите статуетки, нито филмите или отличените артисти. Вниманието бе заковано от силен емоционален монолог, който Мерил Стрийп за първи път в живота си изнесе, влизайки в съвсем актуална политическа роля, но без сценарист и режисьор. Докато получаваше отличие за цялостно творчество, 67-годишната г-жа Стрийп се нахвърли остро срещу новоизбрания президент Доналд Тръмп, чието име обаче тя не спомена нито веднъж. На фона на всички останали относително сдържани анти-Тръмп коментари по време на церемонията в неделя вечерта Мерил Стрийп върна политиката обратно в Холивуд с унищожителната си реч, критикуваща избрания президент за това как се присмя на репортер с увреждания по време на предизборната си кампания.
„Обичам ви всички. Ще трябва да ме извините. Изгубих гласа си от крясъци и плач през този уикенд. А и изгубих ума си малко по-рано тази година. Затова ще се наложи да чета", започна словото си г-жа Стрийп и веднага насочи вниманието на присъстващите към онова, което се случва в Америка в момента. „Ще допълня това, което каза Хю Лори по-рано. Както вие, така и всички ние в тази зала днес принадлежим към най-охулваната група в американското общество. Холивуд, чужденците, пресата. Но кои сме ние? А и какво изобщо е Холивуд? Той е просто сборище от хора, дошли от други места.
Аз съм родена, израснала и образована в обществените училища на Ню Джърси. Виола Дейвис е родена в колиба на арендатор в Южна Каролина и е израснала в Сентрал фолс, Лонг Айлънд. Сара Полсън е отгледана от самотна майка в Бруклин. Сара Джесика Паркър е родена в семейство със седем или осем деца от Охайо. Ейми Адамс е родена в Италия. Натали Портман е родена в Йерусалим.
Къде са техните актове за раждане?
Прелестната Рут Нега е родена в Етиопия, а е отгледана в Ирландия, ако не се лъжа. Сега е тук, защото е номинирана за ролята си на провинциално момиче от Вирджиния. Райън Гослинг - като всички най-мили хора на света - е от Канада. А Дев Пател е роден в Кения, отраснал е в Лондон и сега е тук заради ролята си на индиец от Тасмания.
Холивуд е пълен с чужденци и хора, които „не са оттук". Ако ги изриташ навън, няма да има нищо за гледане освен американски футбол и ММА - смесени бойни изкуства, които не са изкуство. Дадоха ми общо три секунди, за да кажа всичко това. Единствената ни задача като актьори е да влезем в живота на хората, които са различни от нас, и да ви покажем какво се случва вътре в тях. А тази година имаше много, много, много силни роли, които свършиха точно тази зашеметяваща, пламенна работа. Тази година имаше едно изпълнение, което ме изуми. Направо заби ноктите си в сърцето ми. Не защото беше добро. В него нямаше нищо добро. За сметка на това беше ефективно и изпълни задачата си. Накара съответната публика да се посмее и да се озъби.
Това беше онзи момент, в който личността, претендираща за най-важната позиция в страната ни, се подигра на журналист с увреждания - човек, когото превъзхожда по привилегии, власт и способност да отвърне на удара. Когато видях това изпълнение, сякаш сърцето ми беше разбито. Все още не мога да спра да мисля за него, защото не беше филм. Беше истинският живот. И когато този инстинкт да унижаваш се моделира от човек с публична трибуна, от човек с власт, той се инфилтрира в живота на всички, защото сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин.
Неуважението предполага неуважение. Насилието подбужда насилие. Когато силните използват позицията си, за да тормозят останалите, всички губим. И това ме кара да се обърна към журналистите. Имаме нужда от принципна журналистика, която да държи сметка на властта, да я привиква "на килимчето" при всяка изцепка. Затова основателите на нашата страна са вписали пресата и свободата й в конституцията. Така че бих помолила всеизвестната със своето благосъстояние Асоциация на чуждестранните журналисти в Холивуд, а и цялата ни общност, да се включат към комитета за защита на журналистите. Защото ще имаме нужда от тези хора в бъдеще. А те имат нужда ние да защитим истината.
И още нещо. Преди години бях на една снимачна площадка и се оплаквах от нещо - например, трябваше да работим по време на вечеря или снимахме твърде дълго, няма значение. Тогава Томи Лий Джоунс ми каза: „Мерил, не мислиш ли, че да си актьор е огромна привилегия?" Да, така е. И трябва да си напомняме каква привилегия и отговорност е да бъдеш съпричастен. Всички трябва да се гордеем с работата, която Холивуд почита тази вечер.
Както веднъж ми каза моята приятелка - покойната Принцеса Лея - вземи разбитото си сърце и го превърни в изкуство. Благодаря ви."
Няколко часа по-късно Доналд Тръмп отвърна в характерния си стил с коментар в туитър: „Мерил Стрийп, една от най-надценените артистки в Холивуд, не ме познава, но ме атакува миналата нощ на „Златните глобуси". Той определи Мерил Стрийп като „лакей" на Хилъри Клинтън, която претърпя поражение на президентските избори. По-нататък той пише: „За 100-ен път (казвам - бел.ред.), никога не съм се подигравал на репортер с увреждания (никога не бих направил това)."
След речта на Мерил Стрийп мнозина анализатори коментираха, че демократите са сбъркали с избора си на Хилъри Клинтън, а е трябвало да търсят някой ала Мерил Стрийп. Те отбелязват обаче и още нещо - дори и да беше искал, Тръмп не можеше да разчита на допълнителен рекламен адреналин, какъвто му осигури госпожа Стрийп. Той е конфронтационен политик, защото разбира политиката не като игра на консенсус или договаряне, а като поле за радикални идеи, пък били и те скандални. Тръмп живее от скандала. Това е неговото гориво. На територията на конфронтацията той атакува Мерил Стрийп в twitter, наричайки я „надценена". И всички колективно тръгнаха да защитават голямата актриса. Да вадят аргументи за нейната валидност и за правото й да критикува. В което е и голямата игра на Доналд Тръмп. Той е провокатор, който чака удари, за да ги отразява. А и знае, че в очите на онези, които гласуваха за него, всяка нападка срещу избраника им го превръща в жертва. Независимо че той не се явява такава. Срещу Доналд Тръмп познатите заклеймителни техники просто не работят. Няма друг случай в историята на САЩ, където някой обвинен в шокиращо сексуално посегателство да е успял да се измъкне. А той успя. Тоест речите и вдигнатите пръсти не вършат работа. Както и разузнавателните доклади. Мерил Стрийп е актриса, целуната от Бога. Но дори тя не разбира срещу какво явление се изправя.
|
Наградите „Страната Ла-ла" постави нов рекорд за най-много награди „Златен глобус", тръгвайки си със статуетки във всички седем категории, в които бе номиниран. Филмът взе 7 награди - за оригиналния сценарий и режисурата на Деймиън Чазел (победител от „Сънданс" с „Камшичен удар"), за главните роли на Райън Гослинг и Ема Стоун, за саундтрак и оригинална песен и в категорията за мюзикъл или комедия. За най-добър драматичен филм бе обявен „Лунна светлина". За най-добър драматичен актьор бе обявен Кейси Афлек за ролята си в „Манчестър край морето", а Виола Дейвис взе статуетка за поддържащата си роля в драмата „Огради". Призът за поддържаща мъжка роля в драматичен филм отиде при Арън Тейлър-Джонсън за „Хищници в мрака". Изненада бе наградата за Изабел Юпер в категорията за водеща женска драматична роля, която надви „Джаки" на Натали Портман с изпълнението си във френската драма „Тя". „Тя" взе и наградата за чуждоезичен филм, а за най-добра анимация бе обявен „Зоотрополис". В категориите за телевизия хип-хоп шоуто "Атланта" отнесе комедийните награди, а драмата на „Нетфликс" „Короната" триумфира над фаворитите „Игра на тронове" и „Западен свят". Горе-долу такава ще е разстановката и на „Оскарите", тъй като старо правило е, че „Златен глобус" е генерална репетиция преди големите кинонагради, но и обикновено задава тона им. |
