"Трябва да видим какви са трансформациите на Бай Ганьо не само в днешните българи, но и в света като цяло."
Трябва да се замислим
какви са метаморфозите на Бай Ганьо, каза писателката. "Той има две основни посоки на развитие днес и не само в България. Неговите трансформации са свързани с липса на знание, липса на умение и на упоритост да натрупа такива.
Какви са пътищата отворени пред човека, комуто липсват знания и умения. Не само в България, но и при нашите съседи, които искат да използват този блестящ роман на Алеко Константинов, за да се гаврят с нас. Две са тези посоки.
На първо място, човек да бъде раболепен. Г-н началник, каква прекрасна реч. Но раболепието стига до една службичка. Човек не е роден да стои на една службичка и да се крепи там със слузта на охлюв.
Втората посока на човек без знание и умение е да стане доносник, не само в България, а навсякъде.
Романът „Бай Ганьо" трябва да се разглежда като един световен роман, безсмъртен. Защото незнаещият човек, дали живее в България, дали в Шанхай, Калкута или Ню Йорк, винаги ще бъде един Бай Ганьо. Може да носи името Джак или някакво испанско или индийско име, но той ще носи тези характеристики – наглост, липса на знания, липса на умения. Стига до едно ниво и отвъд него заличава себе си."
При скулптурната фигура на Алеко Константинов на бул. „Витоша“ 67-69 се отбелязаха 160 години от рождението на големия писател и общественик.
