На 12 май за сърцето на избирателите ще се борят два вида партии. Това са старите, които харесват статуквото, и новите или претендиращите да са нови, които искат да променят реда. Старите не предлагат нищо повече от това, което вече са пробвали.

БСП и ДПС говорят за някаква форма на коалиционно правителство, каквото вече са прилагали, и са си ''взели уроци''.  От ГЕРБ настояват, че са се поучили от грешките си, допуснати през предсрочно прекратения мандат, и искат пълно мнозинство и еднопартийно управление, каквото вече имаше. РЗС пак даде заявка, че ще предизвиква скандали в кампанията. "Атака" отново "освобождава" българите.  Все изпитани рецепти, гарантирали им преди успех. Вероятно пак ще им донесат, поне на повечето.

Интересното обаче е дали българското общество ще се опита да разбърка познатата подредба. Дали ще подкрепи, при това с достатъчно гласове, малки партии, за да развали уюта на големите? Ако се съди по социологическите сондажи - едва ли. Поне не сега, на 12 май, въпреки исканията за промяна.

Очевидно е, че за да има промяна в България, трябва новите партии така да разхвърлят къщичката на старите, че да предизвикат криза в порочната система на управления, дошли след различни проценти на представителство, но по същество - без разлика. Защо криза? Защо е полезна политическата криза? Партиите и партийната система имат две лица. От една страна, партиите са структури на властта. От друга - те са представители на гражданското общество.

Осъществявайки функциите си като представители на властта, партиите създават дълготрайни промени в социалната структура, които целят преизбирането им във властта. Като представители на гражданското общество с всеки избори те формират партийната система. Тази система възпроизвежда социално-икономическите разделения във всяко общество, оформени от властта. Защото всяка власт преразпределя ресурси.

За да има промяна в социалния статус на гражданите, трябва промяна в партийната система и правилата, по която тя работи. Естественият извод, който може да се направи, е, че за да благоденстват гражданите като представители на различните социални класи и за да наложат промяна в социалния профил, трябва да има промяна в партийното представителство. А промените в партийната система стават по дефиниция само след криза в нея. Защо благоденствието на гражданите минава през кризата и нещастието на партиите?

Партиите са посредници между гражданите и властта, между обществото и държавата. Проблемите на гражданите стигат до партиите по различните комуникационни канали, които те създават, и след това вкарват тези проблеми в държавните институции за решение. Когато няма криза, това означава, че всичко е наред. Ако всичко е наред, партиите не могат да идентифицират проблеми. Тогава за тях е по-изгодно да действат по същите правила, които са им донесли успех в предходните избори.

Да направят същата неясна кампания, избягваща персонални дебати. Това е по правилото, че когато в политическия живот нещо работи, по-добре да не се цели то да стане перфектно, тъй като рискът да се влоши е неизчислим. Ако подкрепата за Бойко Борисов се увеличава, за какво му е нужно да влиза в преки дискусии?

Почти всички партии на статуквото бележат ръст в доверието според представителните социологически проучвания. Как да очакваме промяна? Каква промяна, след като обществото по никакъв начин не наказа формациите, представени в предишния и в предишните парламенти, когато отшумя недоволството от януари и февруари. Сега партиите на статуквото са доволни, а се очаква и висока избирателна активност, която прикрива кризата на доверие в тях. А тази криза е проблемът.

Въпреки напудрените обещания за широки граждански листи сред кандидат-депутатите пак има главно стари лица, пак има и спорни личности. Разбираемо е при тази електорална форма на ГЕГБ, БСП, ДПС и т.н. Защо да гонят дивото, след като питомното се оказва печелившo. Това е причината да няма и нови форми на общуване на кандидатите за политици с избирателите. Наблюдаваме същата скучна и некреативна кампания, каквато сме свикнали да виждаме.

И защо изобщо да очакваме, че старите партии ще променят нещо за добро, че ще подобрят положението на хората, след като ще ги вкараме пак в Народното събрание?! Там ще са почти същите депутати, които си знаем, те ще изличат /евентуално/ правителство, каквото сме виждали... И така до следващия път, когато и да е той. Докато обществото не разбере, че кризата не е добра за старите партии, но е добра за него.

Цветозар Вълков, “Дневник”