Министърът на вътрешните работи на Турция Сюлейман Сойлу обвини Кюрдската работническа партия (ПКК), че носи отговорност за бомбения атентат на оживената търговска улица в Истанбул „Истиклял“, при който загинаха шестима души, а над 80 бяха ранени.
Още часове след атаката стана ясно, че е взривена бомба, оставена в чанта от жена, а в ранните часове на понеделник беше задържана и заподозряната.
След атентата съпричастност беше изразена от цял свят. Турция обаче отказа да приеме съболезнованията от САЩ.
„Получихме съобщение, адресирано до нас, но не приемаме и отхвърляме съболезнованията на посолството на САЩ. Не сме настроени враждебни срещу никого“, каза министър Сойлу.
призната за терористична организация
от Турция, ЕС и САЩ. Турция определя като терористични организации и свързаните с ПКК, сирийската кюрдска Партия на демократичния съюз и сирийските кюрдски милиции Сили за защита на народа. САЩ разглеждат последните като съюзник в борбата срещу „Ислямска държава“ в Северна Сирия, а подкрепата на Вашингтон за СЗН от години предизвиква напрежение в отношенията между Анкара и Вашингтон. Миналата година Съединените щати отказаха да променят позицията си по отношение на взаимодействието със „Сирийските демократични сили“ в североизточната част на страната, които са базирани на кюрдските сили за народна самоотбрана, въпреки изявленията на Турция, че САЩ трябва да спрат да им помагат.
Ето защо веднага след атентата, който
беше приписан на ПКК, Сойлу заяви по повод на САЩ: „Налице е неискреността на редица наши така наречени съюзници, които или приютяват терористите у дома, или им позволяват да съществуват в териториите, които са окупирали, или официално им изпращат пари от своите сенати“. Именно заради кюрдските организации Турция се противопостави и на членството на Швеция и Финландия в НАТО. Швеция, която има голяма кюрдска диаспора и няколко членове на парламента от кюрдски произход, също досега възприема нюансиран подход, който Ердоган иска да приключи.
Историята на конфликта
Историческият провал на Анкара да намери демократични решения на кюрдските етнически искания създаде дълбоко несигурна и ирационална турска политическа култура. През юли 2015 г. продължилото две години и половина примирие се разпадна и продължилият почти четири десетилетия конфликт между турските сили за сигурност и бойците на Кюрдската работническа партия влязоха в една от най-смъртоносните глави от близо четири десетилетия.
От тази дата насилието опустоши общности в мнозинството от кюрди в югоизточната част на Турция и – понякога – удари в сърцето на най-големите столични центрове в страната. Безпрецедентно избухване на боеве и атаки в някои югоизточни градски райони през първата половина на 2016 г. беше последвано от постепенно изместване на насилието в селските райони. Международната кризисна група е събрала база данни със смъртни случаи, причинени от този конфликт от 2011 г. насам. Според списъка на Crisis Group, последно актуализиран на 20 септември 2022 г., поне 6264 души са били убити при сблъсъци или терористични атаки след 20 юли 2015 г. Това включва: 609 цивилни, потвърдени от Crisis Group като невоюващи лица, огромното мнозинство от тези лица са били убити в градски сблъсъци в югоизточната част или при бомбени атаки на ПКК в столични центрове. Загинали са и 1385 войници, полицаи и селски пазачи, както и 226 лица с неизвестна принадлежност. По данни на Анкара повече от десет хиляди бойци са били „неутрализирани“ (или убити, заловени или предадени) от подновяването на военните действия през юли 2015 г.
