Няма вредни храни, има вредни количества. Всяка храна, с която прекалим, може да стане вредна. Затова диетолозите досега не са забранили нито една храна, дори и солта. Слагат норми за количеството. Над тази норма идва рискът. Опасността, която носят трасмазнините, идва от това, че организмът не ги разпознава и не ги метаболизира, а ги трупа. Човек е свикнал и се е адаптирал към естествените млечни и животински мазнини, защото ги консумира от векове. И въпреки това при част от хората, които са генетично предразположени към сърдечно-съдови болести, те повишават така наречения лош холестерол. Отлагат се по стените на артериите във вид на плаки, стесняват ги, нарушават функциите им и стават причина за сърдечно-съдови инциденти. Учените обаче са категорични, че когато консумираме тези храни, рискът не е еднакъв за всички. Той се определя от гените и от индивидуалните възможности на човек да ги преработва. Докато трансмазнините са вредни за всички и те са доказано опасни за кръвоносната система. Няма значение какви гени носим, няма значение възрастта. При всички хора те увреждат съдовете и са причина за сърдечно-съдови болести. И рискът от отлагане и запушване на съдовете е висок. Затова и Световната здравна организация е сложила норма - в готовия продукт трасмастните киселини трябва да са под 1%. И ако това се спазва, няма реален риск за здравето. Ако са повече - опасността за цялата сърдечно-съдова система е реална.

Маргарините са най-различни видове. Най-общо се делят на твърди и меки. При тези с по-твърда консистенция двойните връзки са хидрогенирани и на тяхно място са включени водородни атоми. Докато меките или частично хидрогенираните маргарини имат по-малко двойни връзки от растителните мазнини. По-вредни са твърдите. Меките са произведени по съвременна технология и трасмастните киселини в тях са по-малко. Те са и по-скъпи. Проблемът е, че заради цената им не се влагат във вафли, сухи пасти, бисквити и други сладкарски продукти, защото ги оскъпяват.

По рафтовете на магазините ще намерите кулинарни, нискокалорични, трапезни, млечни и такива, които са обогатени с витамини и минерални вещества.Асортиментът на маргарините е много богат, а технологиите на производство - различни. В някои от тях няма остатъчни трансмастни киселини, те обаче са и по-скъпи. Има съвременни технологии, при които тези нежелани остатъчни съставки са изчистени. Все пак не е зле да се ограничи употребата на твърд маргарин и той да се замени с естествени растителни или животински мазнини.

Маргарините са синтетични продукти и са чужди за нашето тяло. Те не се метаболизират и не изгарят по същия механизъм като естествените мазнини. Задържат се по-дълго, натрупват се и се акумулират в организма. И той много по-трудно се освобождава от тях. Риск има за тези хора, които всекидневно употребяват такива мазнини, и то в големи количества. С няколко думи - по-добре филийка с мас, отколкото с маргарин. Една филийка, намазана с масло или мас, е по-полезна за детето, отколкото и най-добрият маргарин. И маслото, и свинската мас са естествени продукти и въпреки че са богати на наситени мастни киселини, особено при децата няма да навредят. Маста е един от продуктите, които учените диетолози реабилитираха. Тя съдържа висок процент мононенаситени мастни киселини. Съставът й е дори по-добър от този на кравето масло. В нея има по-добър баланс между наситени мастни киселини и ненаситени с една двойна връзка. Още по-полезни са растителните - зехтин и слънчогледово олио.