Успешна саботажна операция наруши целостта на Кримския мост в неделя - мащабна логистична инфраструктура, която свързва Крим с континенталната част на Русия. Съоръжението се използва за импорт на горива, суровини, храни и други стоки за местните жители, но от началото на войната в Украйна то е основен компонент от веригата за доставки на руската армия. За София и медиите в България това би бил просто поредният щрих от конфликта, ако не бе дошло изказване от руския следствен комитет, в което се намесва и името на страната ни като нюанс от цялата картина на саботажната акция.
„Вече установихме маршрута на камиона, в който е станала експлозията - това са България, Грузия, Армения, Северна Осетия (призната от Русия за независима държава и изцяло зависима от Москва част от Грузия - бел. ред.), Краснодарски край (в Южна Русия - бел. ред.). Освен това бяха идентифицирани превозвачи, лица, участвали в организацията на придвижването на камиона“, каза Александър Бастрикин пред президента Путин, заключавайки, че става дума за предварително обмислено нападение.
Малко след появата на кадри от горящия мост военният кореспондент на „Комсомолская правда“ Александър Коц пък написа, че експлозивите в машината са били заложени още на българска територия.
Официална София написа „НЕ“ с главни букви
С включването на България в доклада на Бастрикин пред руския държавен глава, София реагира мигновено. Служебният премиер Гълъб Донев разпореди на ДАНС и МВР да извършат проверка, която да установи дали камионът се е намирал на територията на страната и какъв е бил статутът му. В късния следобяд на вторник Министерски съвет изпрати съобщение до медиите, в което обяви, че българските служби са установили „по безспорен“ начин, че камионът никога не е бил на територията на България. Българското разузнаване отговаря и на твърденията от Москва, че камионът е превозвал полиетиленово фолио.
„По време на престоя на въпросната стока в България тя е била под митнически надзор и е напуснала страната в същия контейнер през пристанище Бургас на 17 септември 2022 г. в посока към държава, различна от Русия“, се казва в съобщението на Министерски съвет. Софийската градска прокуратура също се самосезира и ще преценява на база докладите на службите дали има основание за образуване на досъдебно производство. Преди докладите да пристигнат в Министерски съвет, премиерът Гълъб Донев обяви, че София няма съучастие в подготовката на взрива на моста, а Русия не е обвинила страната директно.
„Официална атака срещу България от руска страна няма“,
обяви той. „Няма кауза, която да оправдае убийствата на невинни украински граждани“, пък написа главният прокурор Иван Гешев в Туитър на фона на руски ракетни удари в отговор на атаката срещу Кримския мост. Европейският съюз също определи руските твърдения, че камионът е тръгнал от България като „недостоверни". Говорителят на Европейската комисия Петер Стано допълни, че „от Русия идват постоянно съобщения, които не заслужават никакъв коментар“. България убедително и аргументирано обори всички детайли в твърденията на руските разследващи власти, които касаят нея, но самото й включване в уравнението на саботажната операция повдига известни въпроси. Опитват ли се руските власти да внушат чрез споменаването на България намеса на НАТО, като по този начин генерират допълнително напрежение между Алианса и Москва? Как изобщо камион, пълен с експлозиви, е преминал един от най-охраняваните мостове в света и е продължил по пътното му платно - съоръжение, което според инфографика на „Комсомолская правда“ се охранява от бойни морски съдове, специални военноморски части, сателити, изтребители, специална система за проверка и дори обучени делфини? Говорят ли руските власти изобщо за „българска връзка“ в атаката, или информацията, която Бастрикин съобщава на Путин, не оставя подобно усещане?
„Споменаването на България не е случайно“, „Взривът не е случаен“
Военни експерти и специалисти в областта на сигурността в България твърдят, че намесването на името на България има по-широк замисъл от осветляването на пътната карта на камиона, а коментарите от Москва имат своята скрита цел. Бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов нарече споменаването на България „провокация“, тъй като „страната ни е най-слабото звено от колективния Запад по мнението на Путин и руснаците“. „Търси се начин за разединение в България, а от там и на Запад“, коментира Шаламанов пред български медии, добавяйки, че разговорът между Путин и ръководителя на следствения отдел изглежда предварително режисиран. В ефира на НОВА телевизия историкът проф. Михаил Станчев нарече „измислица“ твърденията, че камионът е преминал през България. И се усъмни, че това е дело на руските служби, които, от една страна, биха могли да обвинят украинското разузнаване и да оправдаят последвала агресия на украинска територия, а от друга, да дискредитират президента Путин, с оглед на предположенията за вътрешни противоречия в тесния кръг на руския президент. Според Станчев взривът на моста показва почерк на ФСБ от 90-те години, когато по негови думи службата организира атентати срещу руски жилищни сгради, за да оправдае началото на втората война в Чечня.
Война по коридорите на Кремъл
Експертът по международна сигурност проф. Румен Кънчев вярва, че президентът Путин се опитва да балансира между либералното крило и крайнодесните националисти, които изискват от него Русия да инвестира целия си военен потенциал в конфликта с Украйна. В такава ситуация инцидентът на Кримския мост би могъл да бъде използван за натиск върху руския държавен глава и да бъдат поискани по-радикални оперативни действия на територията на Украйна.
„Путин е изолиран международно. Руснаците бягат от Русия. В тази ситуация е важно да видим какво става в Кремъл. В коридорите на Кремъл Путин е притиснат от т.нар. „Фракция на войната". Този случай дава възможност на радикалното крило да извие ръцете на Путин. В момента и САЩ, и Путин държат един балансиран тон. Американците не дават всичкото оръжие, което украинците искат, и по този начин се опитват да отслабят Русия чрез другия си инструмент - санкциите“, посочва проф. Кънчев.
Експлозия, последвана от ескалация
Часове след взрива на Кримския мост Русия изстреля около 80 ракети по цивилни цели в различни точки на Украйна, включително столицата Киев, която не беше обект на удари в продължение на месеци. Жертвите са десетки. Президентът Владимир Путин обяви, че „атаките по Кримския мост ще получат твърд отговор". На този фон САЩ организират спешна среща със съюзниците от НАТО в германската военна база „Рамщайн“, на която да обсъдят руската военна реакция. Официален Брюксел определи ударите като „варварски“, а президентите на 9 страни членки, сред които и България, осъдиха руската агресия по цивилни цели в т.нар. формат Б9. Така въпросът за произхода и пътя на камиона, атакувал Кримския мост, и организирането на нападението постепенно ще отстъпят място на по-големите теми - как Русия ще воюва оттук насетне в Украйна и как Западът ще реагира на това.
