Хирургичното изваждане на сливиците е отличителен белег на детството през 50-те години на миналия век. През 1959 г. броят на извършените тонзилектомии в САЩ достига своя връх от 1,4 милиона. По-голямата част от тях са извършени на деца. През последните години този брой е намалял до около 500 000 годишно, въпреки че броят на американците под 18-годишна възраст се е увеличил.
През първата половина на XX в. инфекциозните болести са страхотен източник на тревога и първостепенна грижа на медицинските институции по планетата.
Сливиците – бучките от дясната и лявата страна на задната част на гърлото – бяха предразположени към бактериална инфекция, наречена тонзилит. Някои лекари ги смятаха за „портали на инфекциите“, вход за бактерии, които могат да причинят системни инфекции по цялото тяло. Въпреки ролята им в имунната система – те са пълни с бели кръвни телца, които помагат да се предотврати навлизането на патогени в организма през носа и устата – преобладаваше мнението, че е най-добре те да бъдат отстранени като превантивна мярка, пише chr.bg.
Прочети още
Това схващане не издържа на последвалите анализи. През 60-те години на миналия век д-р Джак Уенбърг, изследовател от колежа „Дартмут“, който е пионер в практиката на изучаване на медицински системи с цел получаване на различни резултати, попада на два съседни града във Върмонт: поради препоръките на съответните им педиатри в единия град на 60% от децата били отстранени сливиците, а в другия – на 20%. Нямало разлика в нивата на детските болести между тях. (Някои учени обвиняват нетърпението и личния интерес на хирурзите за разпространението на тонзилектомиите).
Националните институти по здравеопазване свикват експертна група и през 1978 г. те стигат до заключението, че няма достатъчно доказателства, които да показват, че ползите от превантивната тонзилектомия надвишават рисковете от операцията. Оттогава насам стандартът е да се извършва процедурата само в отговор на медицински проблем, като например инфекция, която причинява сериозни проблеми и не реагира на антибиотици. Много други страни са стигнали до същото заключение и броят на тонзилектомиите при тях също е намалял.
