Олимпийските игри се смятат за най-ярките спортни състезания на планетата. Те привличат милионна публика и вниманието на световните медии, без да споменаваме рекламата и правата за излъчване. Затова, когато жителите на канадския град Калгари гласуваха на референдум дали да кандидатстват за домакинство на зимните олимпийски игри през 2026 г., можеше да се очаква, че те с готовност ще гласуват за предложението. Но в действителност присъдата им се оказа недвусмислена: благодаря, не желаем. Този отказ, в основата на който стоят съмнения за икономическите изгоди от игрите и опасения за тяхната висока себестойност, не е случаен – от началото на тази година три други града са оттеглили кандидатурите си.
Все по-малко градове по света проявяват интерес да станат домакини на олимпийски игри. Игрите през 2004 г., които се състояха в Атина, привлякоха 11 кандидатури, но за правото да организират лятната олимпиада през 2024 г. претендират само два града.
Какво се крие зад тази тенденция? Крис Демпси добре знае защо се засилва скептичното отношение към олимпийските игри. Той бе начело на общественото движение срещу кандидатурата на Бостън за домакинство на олимпиадата през 2024 г.
„Отначало социологическите проучвания показваха, че жителите на Бостън приветстват идеята за домакинството. Но когато започнаха внимателно да четат текста на молбата за кандидатурата, те осъзнаха, че тя не отговаря на техните интереси."
След като жителите на Калгари гласуваха срещу подаване на кандидатурата, членът на градския съвет Шон Чу заяви: „Струва ми се, че хората са изморени от постоянния контрол от страна на силните на деня, когато ни диктуват какво да мислим и да правим. Те са, които ни казват – трябва да харчим милиони и милиарди, защото това ще ви донесе полза."
Когато в Бостън анкетите започнаха да показват намаляване на степента на подкрепа за олимпийската кандидатура на града, през лятото на 2015 г. тя беше оттеглена.
Нарастващите опасения по повод на икономическите ползи, които уж носят олимпийските игри, според експерти са съвсем обосновани. „Съществуват основателни причини за тревога", казва професор Бент Фливбърг, занимаващ се с финансовата история на олимпийското движение, и допълва: „Общата тенденция е за увеличаване на бюджетите на игрите, а за правителствата става все по-трудно да оправдаят толкова гигантски разходи. За провеждане на игрите сега е необходим бюджет от десетки милиарди долари и това са само разходите за спортните събития. Но нали има и косвени разходи, например за развитие на транспортната инфраструктура."
Зимната олимпиада в Сочи през 2014 г. струваше на Русия 51 милиарда долара и стана най-скъпата в историята. Лятната олимпиада в Пекин през 2008 г. струваше 40 милиарда долара. По думите на професор Фливбърг от 1960 г. насам всяка олимпиада е надвишавала първоначалния бюджет. Но защо нарастват тези бюджети? „Хората го правят от суетност", отбелязва професорът и допълва: „Води се неофициално съревнование кой ще похарчи повече пари и ще предложи най-разкошното зрелище в историята."
Друга причина е липсата на опит, смята Фливбърг. „Всеки град, който подава кандидатура за организиране на игрите, или никога преди не го е правил, или го е правил толкова отдавна, че всички са забравили за това. И така с тази скъпоструваща проява, която ще коства много милиарди, се занимават хора, които нямат никакъв опит."
Международният олимпийски комитет (МОК), който е организатор на игрите, признава съществуването на проблема. „Ние знаем, че себестойността на игрите започва да буди тревога, казва изпълнителният директор Кристоф Дуби. – Смятам, че трябва да удвоим усилията за ограничаване на разходите и сложността на тези състезания." По думите му през последните години МОК е започнал да взема мерки за намаляване на разходите за организиране на игрите. Организацията например започна да отделя средства за облекчаване на финансовото бреме, с което е свързано организирането на олимпиадите. МОК обеща да внесе 1,8 милиарда долара в бюджета на олимпиадата през 2028 г., която ще се състои в Лос Анджелис.
МОК приветства също подаването на кандидатури от градове, които притежават необходимата инфраструктура във вид на стадиони и спортни комплекси. Това ще помогне да се реши проблемът с „белите слонове", с други думи, със специално изградените с цената на огромни суми спортни обекти, които стават ненужни след приключването на игрите. Пример за това е олимпиадата от тази година в южнокорейския град Пьончан. Централен обект на тези игри беше новият стадион, който излезе 109 милиона долара. За цялата си история той е бил използван само четири пъти. В Бразилия много от спортните обекти, които бяха специално построени за олимпиадата през 2016 г., сега са изоставени и не се използват. „Ако в града няма стадион или спортна арена преди провеждането на олимпиадата, за какво ще са му след това?", казва професор Андрю Симбалист, икономист, който влизаше в ръководството на движението срещу подаване на олимпийската кандидатура на Бостън.
"Причина за липсата на такива обекти преди олимпиадата е в това, че такива инвестиции не биха били икономически оправдани, отбелязва Симбалист. – А в резултат подобни проекти се оказват изключително скъпи." Някои градове, например Лос Анджелис, могат да бъдат домакини на летни игри, без да влагат почти нищо в тяхната организация, защото цялата необходима за това инфраструктура вече е изградена", казва икономистът и се пита: „Но какъв е смисълът да кандидатства град без подобна инфраструктура?" Впрочем Даниъл Ритърбанд , който се занимаваше с маркетинга при подготовката на Лондонската олимпиада през 2012 г., а след това работеше върху кандидатурата на Будапеща за игрите през 2024 г., смята, че игрите могат да оказват положително въздействие върху не толкова големите и богати градове.
Според него през 2012 г. е бил проявена прекалено много гордост и суетност във връзка с перспективите за провеждане на олимпиадата в Лондон.
„Мисля, че бъдещето принадлежи на градовете с население до 1 милион, в които игрите могат наистина да преобразят живота на жителите им, казва Ритърбанд. – В големите градове хората страдат от специалните мерки, въвеждани по време на игрите, например ограниченията на автомобилното движение. В малките градове подобни мерки се понасят по-леко." По думите му изключително важно за успеха на кандидатурата е да има обществена подкрепа за нея. „Погледнете какво се случи в Бостън. Ако не ви подкрепя населението, всичко се проваля", казва той.
Какво тогава би препоръчал на град, който възнамерява да кандидатства за олимпиада?
„Подобна кандидатура трябва да бъде част от 20-годишен план за развитие на инфраструктурата на града", казва Ритърбанд и допълва: „Гражданите трябва да бъдат сигурни, че игрите ще донесат и работни места." Но на практика подобни кандидатури от неголеми градове просто няма. Какво тогава ще прави МОК, ако никой не пожелае да стане домакин на олимпийски игри? „Логично решение би било определяне на постоянен домакин на летните олимпиади и постоянен домакин на зимните олимпиади", смята професор Симбалист.
Крис Демпси смята, че подобен подход има смисъл, но проблемът е, че сега просто липсват желаещи да станат подобни постоянни олимпийски столици. Професор Доналд Денгъл, които изучава дългосрочното въздействие на олимпийските игри върху града домакин, смята, че МОК ще трябва в бъдеще да увеличи своя финансов принос за организирането на такива игри, за да премахне бремето на жителите на града.
Въпросът е дали на олимпийското движение ще му стигнат средства за тази цел.
