Бойко Борисов и Радан Кънев, съпредседател на парламентарната група на коалиционния партньор на ГЕРБ – Реформаторския блок
„Росийская газета"
Това, че България закри небето си за руски самолети с хуманитарна помощ и стоки от първа необходимост за Сирия, а също засилените проверки на местната митница спрямо „ЛУКойл" принудиха Москва да поиска обяснение от ръководителя на българската мисия в Москва Бойко Коцев какво цели да постигне София с тези действия в двустранните отношения. Засега обаче все още не е ясно какъв е отговорът на дипломата, понеже той въобще не е отговорил.
Макар и повече от половината от българското население да симпатизира на нашата страна, последните политически стъпки на българското правителство е трудно да бъдат наречени приятелски. Същевременно медиите в България за местна консумация акцентират не на конкретните действия на правителството си, а на някаква „задочна обмяна на реплики" между премиера Бойко Борисов и шефа на руската дипломация Сергей Лавров. Та нали, по думите на Лавров, българският министър-председател е обявил, че енергийните проекти („Южен поток", „Белене" и други) са били спрени заради интересите на САЩ. От своя страна Борисов не се съгласи с тази трактовка и отбеляза, че „руснаците продават най-скъпия газ на православните си братя славяни - българите". И всичко това се случва на фона на редовните заявления на официалните лица за тяхната абстрактна готовност да изграждат сътрудничество с Русия.
Същевременно зад подобна „словесна завеса" се крият индиректните факти за атаки не само по политиката на Руската федерация, но и по бизнеса с руско участие. „Нефтохим" край Бургас, притежаванo от руската компания „ЛУКойл", най-голямото и съвременно предприятие в региона, получи отказ да продава закупеното от държавния резерв гориво с вече платен акциз. Българите решиха, че е нарушение на закона да се смесва гориво с биокомпоненти, а компанията пък обяви, че това е намеса в бизнес делата й. А в същото време там като мантра повтарят, че „Южен поток" едва ли не щял отново да се рестартира, че и при още по-изгодни за България условия от предишните.
Принципно за последната година София уверено доказа, че е готова да преговаря с Москва за какво ли не, което е взаимноизгодно, полезно и нужно. Но когато нещата опрат до практически дела, то веднага властите в София търсят за всяка конкретна сделка с Русия мнението на Вашингтон, Берлин и Брюксел. А то винаги може да се предскаже със стопроцентова увереност. Бюджетът на България е почти изцяло зависим от външни финансови инжекции, независимо дали това са заеми или еврофондове. А кой ще плаща? Мнението на симпатизиращите на руските „братя славяни" обикновени българи така си и остава единствено за тях и нечуто от властта в София. „Ние сме малка страна и не можем да се противопоставяме на Европа и САЩ" - това е най-често изричаният отговор, който неофициалните дипломатически източници дават.
