Близо 70% от човешкия организъм се състоят от вода, която играе основна роля в жизненоважните процеси, затова е необходимо всекидневно попълване на запасите от безценната течност. А правим ли това? Какви течности пием, за да осигурим на организма си необходимия воден комфорт? За съжаление с годините човекът все повече се отдалечава от най-правилния и най-ефективен начин за утоляване на жаждата - пиенето на обикновена природна вода, чийто състав и структура, сътворени от природата, са най-приспособени за удовлетворяване на тази насъщна потребност.
Напоследък, понесени от вълната на свръхагресивната, високоплатена и всепроникваща реклама, статут на най-консумирани питиета постепенно си извоюваха газираните напитки. Според световната статистика всеки жител на нашата планета ежегодно изпива около 1,000 чаши газирани питиета! От 1950 до 2011 г. тяхната консумация в световен мащаб нарасна цели четири пъти... Какво се крие зад приятната свежест на газовите мехурчета на тези напитки, с които може да се сдобием буквално на всяка крачка? Жълти, оранжеви, червени, червено-кафяви, зелени - може да си ги закупите във всеки магазин или супермаркет, във всяко заведение за обществено хранене, във всеки павилион, дори и в най-затънтения край, във всяка бензиностанция.
Според специалистите огромната част от здравните проблеми на съвременния човек се дължат на усвоените от него вредни навици. Учените са категорични, че 80% от това, което ние правим във всекидневието си, го правим по грешен начин. Казаното в пълна мяра се отнася и за вече споменатите газирани напитки. И все пак, преди да провъзгласим окончателния вердикт за тяхното влияние върху здравето на човека, нека изясним какви компоненти съдържат.
На първо място, разбира се - вода. В която обаче са разтворени редица вещества - захар, глюкозо-фруктозен сироп, изкуствени подсладители, киселини (въглеродна, лимонена, ябълчна, ортофосфорна), кофеин (най-вече в енергийните напитки), синтетични оцветители, консерванти и други достижения на съвременната химия. При всичката си безпристрастност трябва да признаем, че почти всички изброени вещества в една или друга степен са
вредни за организма
особено при прекомерна употреба. За жалост основната част от активните консуматори на тези напитки са децата и подрастващите, което ни кара още по-сериозно да се замислим над фактите, свързани с тяхното влияние върху човешкия организъм. Прекомерната консумация на въглехидрати посредством газираните напитки не само че не утолява жаждата, но е сериозна предпоставка за наднормено тегло, захарен диабет, както и на рак на задстомашната жлеза. Многобройни изследвания доказват, че в голямата си част съдържащите се в газираните напитки въглехидрати (до 5-6 захарни бучки в една чаша!) се превръщат в мазнини. Според мащабно проучване на изследователи от университета в Минесота хора, които поне два пъти седмично пият сладки газирани питиета, увеличават двойно риска от заболяване от рак на панкреаса. Ако на това удоволствие се отдават пет пъти седмично, вероятността да се сдобият с това заболяване нараства с близо 90%!
Според ръководителя на проекта д-р Макс Перейра този факт може да се обясни с постоянната необходимост от производство на инсулин от панкреаса за погасяване на залповете от прости въглехидрати, с които организмът непрекъснато се атакува. До подобни изводи достигат и изследователи от Израел, според които изпиването на повече от литър сладка течност (в т.ч. и газирани напитки) дневно неминуемо води до затлъстяване на черния дроб, а впоследствие до диабет и проблеми със сърцето.
Лукавият подход на производителите да се заиграят със стремежа на все по-голяма част от консуматорите да избягват продукти, съдържащи големи количества лесноусвоими въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза), доведе до появата на множество газирани напитки с инициала „лайт", в които
захарите са заменени със синтетични подсладители
захарин (Е 954), аспартам (Е 951), ацесулфам К (Е 950), цикламат (Е 952) и т.н. Много изследвания обаче недвусмислено доказват, че в голямата си част тези вещества са вредни за организма, а някои от тях са и потенциални канцерогени.
Лидер по компромати е аспартамът, който инкасира около 75% от възраженията срещу тези вещества. Описаните в литературата странични ефекти на този подсладител, синтезиран през втората половина на миналия век, са 92. От относително „безобидните" главоболие, замаяност, шум в ушите и депресия до мозъчни проблеми и рак. Съдържащите се в газираните напитки киселини по единодушното мнение на лекари и диетолози също не носят полза на организма.
Стойността на рН на повечето от тях (около 2,4) застрашително се доближава до тази на оцета. Поради високото съдържание на захари или подсладители обаче тази висока киселинност не се забелязва, което предполага поглъщането на значителни количества напитки. В тази връзка най-сериозни възражения срещу газираните напитки имат стоматолозите, според които тяхната висока киселинност води до увреждане на зъбния емайл, венците и появата на кариеси. Според редица изследвания постоянното „подкиселяване" на кръвта в дългосрочен план води до цяла колекция от заболявания като остеопороза, артрит, стомашен рефлукс, хронични възпаления и сърдечно-съдови проблеми. За предотвратяване на ферментацията на въглехидратите в газираните напитки се добавят консерванти, които също се отнасят към вредните за организма вещества.
Според едно изследване на британския професор Питър Пайпър натриевият бензоат (Е 211), който е един от най-използваните консерванти, деактивира част от молекулата на ДНК и
води до цироза на черния дроб
както и до дегенеративни заболявания, например до болестта на Паркинсон. Особено неблагоприятни за организма са ефектите на ортофосфорната киселина, която е неотменна съставна част на някои популярни газирани напитки. Има безспорни доказателства, че тя нарушава крехкия, но изключително важен баланс на един от най-важните химични елементи в човешкия организъм - този на калция. По данни на Медицинския център на Харвардския университет повишеното съдържание на тази киселина води до общо намаление на съдържанието на калций в организма и неговото „измиване" от костите, което има за последствие тяхната повишена чупливост. Този факт е особено тревожен при малките деца и подрастващите, при които вероятността от счупвания и проблеми с опорно-двигателния апарат в резултат на консумиране на напитки, съдържащи ортофосфорна киселина, нараства цели пет пъти.
Според учените от същия университет повишеното съдържание на фосфати води до преждевременно остаряване на организма, хронични бъбречни заболявания, до атрофия на скелетните мускули и сърдечно-съдови проблеми. Според професор Рамчадран Васан от Бостънския университет, който осъществил мащабно изследване с участието на 6,000 доброволци, човек, изпиващ ежедневно повече от чаша газирано питие, трябва психически да се подготви за среща с т.нар. метаболитен синдром - група от пет рискови фактора (т.нар. смъртоносен квинтет), водещ до диабет и сърдечно-съдови заболявания. Известно е, че за сдобиването с въпросния синдром е достатъчно наличието само на „трио" от този квинтет.
Присъствието на изкуствени оцветители в газираните напитки (безвредните природни такива, които са значително по-скъпи от синтетичните си събратя, са екзотична рядкост) допълва и без това твърде неоптимистичната картина. Спектърът на тяхното негативно въздействие върху организма е твърде широк - от хиперактивност и понижено внимание у децата през малформации и сърдечен порок у новородените, та до увреждане на дейността на бъбреците, черния дроб и рак. Известно е, че кофеинът, който някои газирани напитки съдържат, води до различни
нарушения в дейността на централната нервна система
Неговото въздействие върху работата на вътрешните органи на неукрепналия детски организъм е особено вредно, тъй като на по-късен етап може да се отключат сериозни здравни проблеми. До този категоричен извод стигнаха сътрудниците на университета в щата Охайо.
Сумирайки негативните последствия от прекомерното консумиране на газирани напитки от подрастващите, много от училищните администрации в повечето US щати забраниха тяхното разпространение в учебните заведения. А иначе изводът от казаното дотук се съдържа в знаменитата и неувяхваща фраза на Великия комбинатор Остап Бендер: „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се."
Доц. д-р Димитър Попов
