В Централна Танзания хората от племето барабаиг споделят дома си с опасен хищник. Като традиционна пастирска общност, животновъдството е от жизненоважно значение за тях, но тъй като са разположени около националния парк „Руаха“, лъвовете заплашват техните животни, поминъка им, а понякога дори и живота им, разказва CNN.
В исторически план племето е проследявало и убивало лъвове, които са представлявали заплаха за неговата общност, но заради намаляващите популации група природозащитници сега помагат на воините от барабаиг да защитят хищниците, които някога са преследвали.
Лъвовете са класифицирани като уязвим вид, с популация от под 40,000 индивида. Според Ейми Дикман, директор на Изследователския отдел за опазване на дивата природа на Оксфордския университет, екземплярите от този вид са изчезнали от над 90% от историческия си ареал и броят им е намалял почти наполовина през последните 20 години. В „Руаха“ са останали около 800 лъва, изчислява тя.
За най-известното племе, масаите, убиването на лъв е важен ритуал за младите мъже. За барабаиг това не е толкова тясно свързано с личната и културна идентичност, но може да осигури статус и богатство.
„Ако е имало нападение срещу добитък, барабаиг ще потеглят на лов на лъвове, но не става въпрос само за отмъщение“, обяснява Дикман.
Тя поясни, че воинът, който хвърли първото копие, за да удари лъва, получава лапа като доказателство за убийството.
„Момичетата ще им обръщат много внимание и ще получават подаръци от добитък – важен икономически и културен актив в общността на барабаиг“, казва Дикман.
Тя работи и като съвместен изпълнителен директор на природозащитната организация Lion Landscapes, която действа в „Руаха“, а също и в Кения и Замбия, за да защити животинския вид. Важен елемент от нейната работа е набирането на „Защитници на лъвове“ (Lion Defenders). Това са членове на общността с усъвършенствани умения за проследяване и добро познаване на района.
„Програмата Lion Defenders е изградена около идеята какво наистина означава да си воин“, казва Дикман. „Да бъдеш воин означава да защитаваш своята общност, да си някой, на когото могат да разчитат, да си някой с висок статус.“
В момента в програмата има 18 защитници на лъвовете,
обикновено млади мъже между 18 и 20 години
Стефано Асечека, който е от племето барабаиг, действа като посредник между тези млади мъже и общността.
„Тяхната задача е да обследват граничните райони рано сутрин за следи от лъвове, за да информират пастирите кои са най-безопасните места за паша“, обяснява Асечека.
Според Асечека воденето на хора от племето на обиколки в Националния парк „Руаха“ прави общността по-добре настроена към лъвовете и й помага да разбере стойността на животните за привличане на туристи, което може да стимулира местната икономика.
„Те изпитват чувство за собственост и разбират правилните причини защо защитаваме лъвовете“, обяснява той.
Асечека се надява популациите на лъвове да се увеличат, а общностите да се адаптират към това чрез изграждане на по-здрави къщи и заграждения за добитък.
„Все още имаме хора, които ловуват лъвове извън резервата – продължава той, – но такива случаи също намаляват с повишаването на осведомеността, създадено от проекта.“
Ключът към съхраняващата вида работа на Lion Landscapes е промяната на възприятието на народа бабаиг за лъвовете, казва Дикман.
„Нашата работа е съсредоточена около опитите да направим местните общности способни да видят полза от опазването“, обяснява тя.
Сред иновациите на групата е проект, който обучава местните хора да поставят камери-капани. Селата получават точки за всяко изображение на диво животно, което заснемат, като повече точки се дават за по-редки животни и такива с по-висок риск от конфликт между хора и диви животни.
Групи от четири села се състезават да съберат най-много точки всяко тримесечие, като победителят получава здравни грижи, ветеринарна медицина и образователна помощ на стойност около $2,000, а останалите села получават по-малки суми. Lion Landscapes казва, че инициативата генерира ценни данни за дивата природа и обучава местните хора в техники за опазване.
