креативен артист
който проектира... атмосфера. За платинения юбилей на кралица Елизабет II започват да се готвят 9 месеца преди това, от септември 2021 г. За абсолютно безпрецедентното в световен мащаб царуване 70 години на трона празненствата са големи, а кулминацията е концертът на 2 юни пред Бъкингамския дворец.
Заря е на терен още от самото начало до деня на концерта, през всички репетиции, като lead associate designer. Двамата с колегата й Рик Липсън създават идеята за това как ще бъдат ситуирани сцените, концепцията на сценографията. След това изготвят целия дизайн до продукция, като работят с много различни студиа за светлините, прожекциите, за хореографиите и участията. Първо скицират как виждат нещата, обменят идеите си с продуцентите и режисьорите на шоуто. После се изгражда по-точен дизайн и с компютърни програми се моделира цялата сценография, която впоследствие се изпраща на компании, които ще я построят. Дизайнът отнема около 7 месеца, за да се премине от креативната фаза към техническото изпълнение. „Не беше лесно - да реализираш една мечта и някой после да я построи“, споделя Заря.
С колегата й Рик Липсън започват с идеята на площада да има
70 колони
обединяващи всички 4 сцени около двореца и площада и символизиращи всяка година от царуването на Елизабет II. А също и нейната роля в обществото като личност, вдъхваща сила, стабилност и опора. Всяка колона излъчва светлина и създава едно светлинно шоу по-късно вечерта, с много по-различна визия от дневната. „Главното в сценографията беше да създадем усещането за обединение, единство около площада, около двореца, и да поставим монумента на площада и двореца във фокуса на събитието“, казва Заря. Сценографията е от 4 сцени общо, като 3 от тях са пред оградата на самия дворец, и така го рамкират по средата, а вечерта се превръща в един огромен екран с прожекции. Участията са различни - от лондонските мюзикъли, през „Цар Лъв“, „Фантомът от операта“ до звездни поп изпълнители, оркестър от 80 музиканта и много танцови и музикални прояви.
Родена е в София, а
рядкото красиво име
й е дала майка й, кръстила я е на нейната майка. По времето на баба й Заря това име е нарицателно не на фойерверки, а на зазоряване, изгрев, сутрешна светлина. Още от дете Заря попада в много артистични среди. Родителите й Тери и Никола Врабчеви, лекар и инженер, са всестранно развити личности. От много малка я водят по театри, опери. „В мен винаги е имало стимул да създавам неща, дали ще е рисуване или модели на къщички за куклите например“, казва тя. От 5-годишна ходи на детска градина в Италианския лицей в Горна баня, там учи до VI клас. В лицея се занимават много с изкуство - танци, рисуване, моделиране, часове по текстил, шиене на кукли и какво ли не. След VI клас учи две години във Варезе, Италия, където заминава заедно с родителите си.
„Винаги съм обичала много да танцувам, от I до XII клас ходех на народни танци, а от I до VII - на спортни - латино, салса, а също и на модерен балет, което много ме вдъхновява в работата ми. Мечтая някой ден да създавам сценографията на модерен или класически балет“, споделя Заря. След Италианския лицей тя учи в Американския колеж в София, с профил физика. Там продължава да ходи на танци, участва в мюзикъли. Учи архитектура в университета на Нотингам, Англия. Класическата архитектура не е точно това, което я влече, но животът я завежда там, където трябва. След завършването заминава за Флоренция, където се занимава повече с вътрешна архитектура и проекти, свързани повече с преживявания, отколкото с чиста архитектура и сгради. „Беше много красив период, обичах Италия още от малка“, казва Заря. Във Флоренция тя работи по няколко проекта за
трансформиране на стари сгради
в такива с нови функции, защото там повечето са паметници на културата. Запалва я идеята да вдъхва живот на старите сгради и се увлича по вътрешната архитектура и дизайн - например как бивш манастир да се превърне в библиотека, а църква - в концертна зала. Във Флоренция Заря работи в Casa della Creativita („Къща на креативността“) - заведение, бар, но и място за различни конференции, лекции, събития, музика на живо. „Беше в много красив двор, точно до Дуомото, в центъра на Флоренция, с атриум, превръщащ се в място за различни събития“, разказва Заря. След стажа си в класическо студио за вътрешен дизайн повече я привличат вечерите в бара, където се запознава с интересни хора на лекции, уъркшопи, представления, музика на живо.
После за година се връща в България, където работи в сдружение „Трансформатори“ на Делчо Делчев, които „трансформират средата около нас“. Там се занимава точно с това, което обича. От септември 2013 г. записва магистратура по вътрешна архитектура и дизайн в Royal College of Arts („Кралски колеж по изкуствата“) в Лондон, където отново попада на мястото, на което би искала. Там много силно я привлича курсът по керамика, свързан и с дипломния й проект, благодарение на който печели стипендия да учи в Япония за 4 месеца. Вълнува я как архитектурата и дизайнът влияят на образованието, а идеята й е да види как изоставени сгради на училища в Япония може да се трансформират в нещо ново и да се възродят. В университета за изкуства в Киото се запознава с изключителен професор, запален да строи с естествени материали - с глина и земя. Помага му, като строят с ръце малки къщички и павилиони. Проектът й е да създаде департамент за керамика в университета в Киото, който използва изцяло естествени материали. След Япония тя завършва университета в Лондон и започва работа в студио за изложбен дизайн и инсталации - проекти в природонаучни и исторически музеи. Работата е да се превежда много съдържание в по-интерактивни игри и инсталации. След две години работа, в които тя продължава да усеща вътрешен
пламък към сценичните изкуства
постъпва в студио „Stufish“ и от 4 години е там. Занимава се със сценография и архитектура, свързана със сценични изкуства - театри, арени, концертни зали. Участвала е в много проекти от всякакъв мащаб - от олимпийски церемонии до съвсем малки театрални постановки. Заря и колегите й създават сценографията, общата визия на едно шоу и работят с много творци като хореографи, светлинни дизайнери, отговорници за съдържанието и прожекциите. Един от най-силните проекти е арената на АББА в Стратфорд, Източен Лондон. Тя дава пространство за едно много различно шоу, с аватари. АББА създават дигитален концерт със свои аватари, създадени по технологията motion capture. Шоуто е с много светлинни ефекти, силно като преживяване и много всеобхващащо на 360 градуса. 
Един от най-вдъхновяващите проекти на Заря е за последното турне на Мадона - „Madamе X“. То е театрално, концертите са в театри из цяла Европа и Америка. „Беше с много геометрични форми, с множество стълбища, тунели и отвори, които се трансформираха. Сценографията беше съставена от 5 главни елемента, които се въртяха, всеки един на 360 градуса, и създаваха много различна обстановка, среда около почти всяка песен на Мадона. Това отразяваше нейната вечно променяща се и себеоткриваща се личност“, разказва Заря, но запазва в тайна какво са си говорили със звездата на репетициите. „Мога само да кажа, че беше много интересно и вдъхновяващо да работя с нея, както и с екипа й от режисьори и хореографи на световно ниво“, споделя дамата.
С много емоции е участвала и в проекта за пътуващата изложба за живота и дискографията на Pink Floyd - „Their Mortal Remains“ („Техните тленни останки“). Била е в Лондон, Мадрид, Рим, Ел Ей. Заря живее в емблематично за Лондон място - „Барбикан“. Мултикултурният град я вдъхновява. Обича да ходи на концерти, театри, изложби, в които намира много вдъхновение. Много обича да пътува, да опознава нови държави, нови култури. Често си идва в Родината. „България си ми е в сърцето и винаги ще бъде - споделя Заря. - Много съм привързана към семейство и приятели, но и към страната ни, у мен е силно развито това чувство за принадлежност. Липсват ми много неща - и природата, и интересните инициативи и каузи в България, и наистина все повече мисля какво бих създала там.“
