Откритите тела под ручея след повече от два месеца търсене
Продължение от миналия брой
За трагедията от 1959 година има безброй версии, но най-интригуваща изглежда теорията за светещите балони, имайки предвид, разбира се, НЛО. И като че ли никой не обърнал сериозно внимание на казваното от други туристи и приятели на Дятлов, които внимателно проучили материалите по делото, съпоставяйки разположението на местността, климатичните условия и характерите на самите туристи. Според приятели на Дятлов смъртта на групата била предизвикана от голяма снежна буря, усилване на вятъра и рязко падане на температурата от 0 до -30 градуса. Истината винаги е проста и достъпна, просто понякога хората не искат да я признават.
Ето какво е станало според опитни туристи и приятели на загиналите младежи:
Вечерта на 1 февруари 1959 г., като стигнали до склона на Планината на мъртъвците, уморените скиори опънали палатката, отказали се да палят печка, тъй като тя трябвало да се окачи, а младежите не сложили централен подпорен кол на палатката и не я укрепили за дърветата, тъй като такива наблизо не е имало. А би било разумно да укрепят центъра на палатката, за да избегнат провисването й под тежестта на снега, който вече бил започнал да ги затрупва.
Туристите се топлили със спирт. Докато имало слънце, не е било толкова студено. Снежната виелица обаче се засилвала, при това според метеорологичните данни през онази нощ снегът бил тежък и влажен. Палатката била затрупана от снега и в крайна сметка задната й част се срутила. Може би младежите са се изплашили, смятайки, че е тръгнала лавина и след нея ще има втора, затова не са губили време да търсят обувки и връхни дрехи в срутилата се палатка.
Страхувайки се да не останат погребани под снега, те решили да се измъкнат и да се доберат до гората, където можели да запалят огън. Така може да се обясни разрязаната отвътре палатка, следите и забучените в снега ски - така по-късно е можело по-лесно да се открие мястото.
Първо са вървели организирано, ръка за ръка. И тогава се случила първата трагедия: Рустем Слободин, който бил с един ботуш, пада, удря главата си в камък, губи съзнание. Другите първоначално не забелязват липсата му и го изоставят, той пък, след като идва в съзнание, се опитва известно време да върви, да пълзи, но след 1,000 метра вече не може да се движи и замръзва. Там след време и ще го намерят.
Останалите все още вървят към гората, надявайки се да се скрият от природната стихия и да запалят огън. Те обаче правят следващата си грешка. Трима се отделят от групата, за да намерят по-бързо укритие от снежната буря и чудовищния студ.
Това били най-топло облечените и обутите от всички скиори: Золотарьов и Тибо-Бриньол, с тях тръгнала и Люда Дубинина. Те бързо стигнали до гората. В тъмното обаче те вероятно не забелязали как са излезнали на стръмна скала на брега на рекичката, близо до четвъртия приток на река Лозва, и се оказали на малка снежна издатина. Падането от такава височина от 5-7 метра на каменистото дъно на незамръзващата рекичка вероятно е довело да трагедията.
Всичките трима са получили смъртоносни травми, които по-късно описват съдебните експерти. Тибо-Бриньол е бил с много тежка черепна травма, а Золотарьов и Дубинина - с изпочупени ребра. Младежите не са могли да се движат. На помощ им се притекъл Саша Колеватов, който заедно с Дорошенко и Кривонишченко и Игор Дятлов ги преместили нагоре по реката, по-близо до кедъра, където запалили огън.
Да качат по урвата ранените те обаче не успели. Саша Колеватов останал при ранените си другари и до края на своя живот се опитвал да ги стопли с тялото си, там го и открили замръзнал до Саша Золотарьов. Люда Дубинина пък е намерена до реката до коляно във водата.
Преди това от групата се отделила Зинаида Колмогорова, а след това и Игор Дятлов. Като стигнали до кедъра и открили, че Рустем Слободин не е сред тях, първо тръгнала да го търси Зина. Тя успяла да се изкачи по склона доста нависоко, намерили я замръзнала на 650 м от кедъра. След това тръгнал Игор, който първо помогнал на ранените. Игор търсил и Зина, и Рустем, и така замръзнал на 500 метра от кедъра. Той обаче бил намерен не в позата на ембрион, както се случва в такива ситуации. Той се държал за брезичка, като че ли се е опитвал отново да стане и да тръгне да търси своите изгубили се приятели.
И край кедъра, при огъня, от цялата експедиция останали само двамата Юриевци. Те свалили дрехите си, които били измокрили, докато местили ранените, изсъхнали, стоплили се, започнали да заспиват. Тогава, за да не заспят и да не замръзнат, те били принудени да пъхат в огъня ту ръцете, ту краката си. Ето защо медиците открили по крайниците им сериозни изгаряния.
Най-голяма загадка остава кадър номер 33 от лентата на фотоапарата на загиналия Юрий Кривонишченко. Той е намерен в палатката. На черно-бялата снимка (по онова време цветната фотография в СССР е на практика непозната) се вижда нещо, приличащо на огнени кълба. Предполага се, че тя е направена в момента, в който се появява някаква опасност, след което тръгват да бягат. Единственият оцелял Юрий Юдин също е убеден до смъртта си, че приятелите му са жертва на някакво тайно оръжие. Така или иначе все още много материали по делото са секретни и нищо не може да се твърди със сигурност.
