Този дребен портал е създаден от един андезитски блок с тегло около 10 тона, висок 3 м и широк 4 м. Някои автори твърдят, че датира от около 15,000 г. пр. Хр. Намира се в близост до едно от най-прекрасните езера на Земята - езерото Титикака. Портата на Слънцето е построена преди хиляди години от древна култура, обитаваща съвременна Боливия, в археологическия квартал Тиахуанако.

Откакто европейските изследователи се натъкнаха на енигматичните структури, археолозите, историците и туристите остават озадачени от Портата на Слънцето. Сред учените портата е известна като един от най-добрите примери за степента на съвършенство в културата на строителството и изкуството. Както и за символиката, която съкровището разкрива. Повечето експерти са единодушни, че в миналото Портата на Слънцето е била част от по-голяма сграда. Постройката най-вероятно е била разположена на върха на пирамидата Акапана или в храма Каласася, където има няколко конструкции, изработени от същия материал като Портата на Слънцето.

Портата има няколко любопитни изображения на повърхността си. Най-разпознаваемото сред тях е това на Виракоча, който е изобразен, заобиколен от крилати същества, които коленичат пред него. Дали това са изображения на същите крилати същества от Древна Месопотамия? Има 32 екземпляра с човешки лица и 16 с глави на кондори.

Виракоча е великото божествено създание в митологията преди инките в района на Андите в Южна Америка. Според легендата Виракоча се издига от езерото Титикака по време на тъмнината, за да изведе светлината и да създаде Слънцето, Луната и звездите. Любопитно е, че това древно божество е създало човечеството чрез дишане в камъни. Но първите му творения са безмозъчни гиганти, които не го удовлетворяват. Така той ги унищожава с наводнение и прави нови, добри и от по-малки камъни.

Вратата никога не е била завършена, тъй като учените откриват няколко недовършени фигури. Портата има пукнатина в горната си дясна част, която разделя камъка на две. Смята се, че е бил ударен от светкавици. Но тази теория не може да бъде проверена, защото в камъка няма следи от изгаряне. Някои от легендите разказват за вратата и как е била пукната. Според тях портата била хвърлена на земята и вратата на Слънцето се счупила на две. Това обаче остава мистерия за археолозите.

Според легендата за Аймара вратата крие тайната за древния Аймарас, който е останал скрит в нея, за да помогне на бъдещото човечество в беда. Тиахуанако е градски комплекс в центъра на древната цивилизация на Тиахуанако. Бил е населяван от една изключително добре развита култура преди инките, която основава своята икономика върху селското стопанство, архитектурата и животните. Древната култура обхваща териториите на платото Колао, разположено между Югозападно Перу, Западна Боливия, северно от Аржентина и северните части на Чили.

Град Тиахуанако се характеризира със своя невероятно сложен архитектурен стил, украсен с безброй релефи. На свой ред те са затънали в мистерия. Градският комплекс е съставен от няколко архитектурни конструкции. Стъпалата Акапана, Акапана-изток и Пумапунко, калите Каласая, Кхери Кала, Путини, както и храма Семи-Субтеранан, Портал на Слънцето и Пума Пунку, който има безброй структури.

Тази древна култура се характеризира с бронзови инструменти и оръжия, които са й дали голямо технологично и военно предимство по отношение на останалите култури в Америка по това време. Доказателство за това са бронзовите предмети, открити в техните конструкции, и няколкото инструмента и оръжия.

Някои автори като Артър Познански смятат, че Тиуанаку е датиран от 15 хиляди години преди новата ера въз основа на неговите археоастрономически техники. Теорията на Познански гласи, че след голямото наводнение от около 11 000 г. пр.н.е. оцелелите развиват усъвършенствани техники на земеделие, които само днес се изследват от определени учени.

Тази древна култура успяла да постигне чрез кръстосване и техники, които досега не са добре разбрани, въпреки че климатът е бил изчерпан, производството на царевица, киноа, кивиха, картофи и мака. В известната си книга „Тиахуанако, люлката на американския човек" Познански предлага две теории, които според него са от съществено значение за разглеждането на Тиахуанако като най-стария град на повърхността на планетата.

Някои учени предполагат, че Тиахуанако е люлката на културата на всички южноамерикански цивилизации. Други го считат за столица на древна мегалитна империя или голяма империя, разпространяваща се в Централните Анди.