В НАТО правят планове за него – става ясно от думите на шефа

Да се подготвим за бъдеще с повече руски ракети. За това съветва генералният секретар на  НАТО Йенс Столтенберг в интервю за българската секция на „Свободна Европа“. Той бе на посещение в София в първите дни на март и се срещна с премиера и с президента на България.

Шефът на НАТО обясни, че в Алианса не искат нова студена война и надпревара във въоръжаването, но са наясно, че трябва да са готови за бъдеще, в което Русия не спазва Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег. „Бъдеще без Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег и с повече руски ракети е нещо, за което трябва да се подготвим“, обясни Столтенберг. Преди месец САЩ заявиха, че спират да се съобразяват с Договора и ще се оттеглят окончателно през юли, ако Русия не започне да изпълнява задълженията си по него. НАТО подкрепи решението на САЩ. „Проблемът е, че за 6 години Русия е разработила и е разположила

нови ракети със среден обсег

Наричаме ги SSC-8. Трудно е да бъдат засечени, мобилни са и могат да достигнат до европейските градове. Ракетите намаляват времето за предупреждение почти до нула“, поясни генералният секретар на организацията. Той допълни, че Алиансът иска запазване на договора, сключен през 1987 г. между САЩ и СССР, но ако през предстоящите шест месеца Русия не започне отново да го спазва, ще трябва да се предприемат ответни мерки. „Започнахме планове за ситуация без договора и с повече руски ракети. Твърде рано е да се каже какви ще са последствията от този процес. Мога да кажа, че ще бъдем премерени, отбранителни. Нямаме никакви намерения за разполагане на нови ракети в Европа.“ Според Столтенберг българските граждани разбират риска, пред който е поставен регионът. Попитан дали според него

българите разбират опасността

и от неспазването на договора за ракетите от страна на Русия, Столтенберг отговори положително. „Чрез демократичен процес България реши да бъде част от НАТО”, коментира генералният секретар на НАТО. Алиансът предоставя политическа и практическа помощ за Украйна и подкрепя териториалната цялост на страната. „Помагаме им да модернизират армията си, командната структура, логистиката и киберсигурността”, обяви Столтенберг. Няколко страни членки на НАТО провеждат обучения. „За нас е важно да подкрепяме Украйна, защото видяхме, че суверенитетът и териториалната цялост бяха нарушени“, допълни Столтенберг. С поканата за присъединяване на

Северна Македония

вратата на НАТО не се затваря за нови членове. „Вратата на НАТО е отворена. Видяхме вече в региона присъединяването на Черна гора преди няколко години, сега и Северна Македония е в процес на присъединяване”, заяви той. 29-те страни членки на НАТО подписаха протокол за присъединяване на Република Северна Македония. Той беше ратифициран първо от Гърция, с което новото име на югоизточната ни съседка официално влезе в сила, а след това и от други страни членки, включително България. След като всички държави от НАТО ратифицират протокола, Северна Македония ще получи официална покана и ще стане пълноправен член на организацията.