Хиляди студенти идват всяко лято в преследване на своята американска мечта. Един от тях е първокурсникът в УНСС Стоян Георгиев, който преди две седмици каца в Бостън. По пътя от летището обсъждат с приятели плановете му да работи в Кейп код. Но това, което чува, го шокира. "Някой вметва тема за моя ресторант, казват нещо, че имало някакъв пожар", разказва пред BG VOICE Стоян. - Първоначално си помислих, че става въпрос за нещо, което се е случило отдавна и просто го коментираха. Аз имах график, започвах работа на 1 юни."
Това, което студентът не подозира, е, че ресторантът, в който трябва да работи, е изпепелен от пожар само няколко часа преди да кацне. Това се случва на 27 май - по време на дългия уикенд за Мемориъл дей.
Без да е спал след презокеанския полет, Стоян веднага отива до ресторанта. От постройката излиза дим, а пожарникарите все още потушават огнищата. По пътя среща и много българи, което учудва Стоян. "Още в първите няколко часа се запознах с много българи и това много ми хареса", казва младежът.
На следващия ден останалите без работа студенти веднага започват да си търсят работа. "Тръгнахме по всички заведения, започнахме да търсим работа, да питаме различни мениджъри, да говорим, да влизаме в различни заведения. Навсякъде ни казват, че ще им трябват хора, но след двайсетина дена, обяснява Стоян. - Да, но ние след 20 дена трябва да сме на улицата и умрели от глад."
След неколкодневно търсене на работа момчетата виждат във фейсбук, че се организира среща за пострадалите от пожара. Те решават да отидат. "Точно един час след като си тръгнах от срещата, ми се обади настоящият ми работодател и ми каза - ела, имам нещо за теб."
Стоян започва работа в Strangers & Saint Tavern - името на ресторанта е повече от подходящо за ситуацията - "Непознати и светци". "Фундаментално, като хора ние сме заедно в това", казва пред "Бостън глоб" Фред Латаса-Никс - единият от собствениците на заведението, и добавя: "Независимо дали сте републиканец или демократ, гей или хетеросексуален, чернокож или бях, тук, в Провинстаун, ние сме една общност. Но какво е общност? Това е да си помагате и да се грижите един за друг."
Роденият в Бургас Стоян се сблъсква с това качество на американците, с което те се гордеят най-много - силата да се обединяват, когато са в нужда. "Много се учудих от тази подкрепа на целия град. Навсякъде искаха да ни помогнат кой с каквото можеше - къде с морална подкрепа, къде ни предложиха работа - всеки, с каквото можа, ни помогна. Когато влезехме някъде да си търсим работа, хората се опитваха да ни намерят, звъняха на собственици, на мениджъри, на колеги, след като разбраха, че сме потърпевши от пазара, което в България трудно ще срещнем."
Такива проблеми и други опасности дебнат почти всички студенти, които идват на летни бригади. За тях Стоян има този съвет: "Всичко зависи от самите тях. Те трябва да се потрудят, да потърсят решение на проблема. Америка е голяма страна, но тук винаги може да намериш възможност, решение на проблема ти. Ако не се откажеш и не стоиш вкъщи да чакаш някой с решение, защото никой няма да почука на вратата, а излезеш и говориш с хората, търсиш, да си упорит, със сигурност ще ти бъде помогнато, както беше в моя случай."
