Малко след междинните избори през 2022 г. политическата карта на САЩ изглеждаше ясно начертана: през 2024 г. президентът Байдън ще бъде кандидатът на демократите, а до него ще бъде вицепрезидентът Камала Харис

Но в Минесота губернаторът Тим Уолц току-що беше повел партията си към мащабни победи и се чудеше за възможността за различно бъдеще - такова, в което неговата марка от Средния Запад може да се окаже необходима за национална роля.

Така че откровеният Уолц и неговите помощници разработиха стратегия за включването му в националния политически разговор, според човек, участвал в дискусиите, който настоя за анонимност. Те щяха да изградят профила му, в рамките на една партийна вечеря в щата и една поява в кабелните новини. И малцина висши демократи, чиновници или верни членове на партията щяха да ги забележат, защото щяха да го направят по начин, който преди всичко е приятен за Минесота.

Планът им влезе в общественото съзнание в продължение на две бурни седмици. Уолц се превърна от малко известен губернатор на син щат в един от най-изявените и влиятелни представители на своята партия. Подходът на демократа, съчетан с голяма доза късмет, му помогна да спечели заветната номинация за вицепрезидент, надделявайки над изгряващи звезди от спорни щати и либерални фаворити.

Уолц постигна това, за което екипът му бе работил в продължение на 18 месеца: той стана популярен. Докато авторитетът му растеше, той оставаше неизменно лоялен, скромен и оптимистично настроен за бъдещето в интервютата си при закрити врата с Харис и нейния екип.

Но под тази обвивка на учтивост от Средния Запад кандидат-вицепрезидентът се стремеше да подобри политическите си перспективи. В началото на 2023 г. политическият му щаб започна целенасочени усилия да усъвършенства посланието му и да освети постиженията му. Асистентите му непрестанно го представяха на подкастъри, репортери, дарители и активисти. През лятото екипът му обяви прогресивното му законодателство за "Чудото от Минесота".

"Бяха агресивни, без да изглеждат прекалено жадни или агресивни", каза Кен Мартин, председател на Демократическата партия на фермерите и работниците в Минесота.

"Определено бяха настойчиви, но го правеха по начин, който не отблъскваше Камала Харис или нейния екип", добави той.

Този разказ за възхода на Уолц се основава на интервюта с повече от дузина служители на Демократическата партия, активисти и дарители, които са близки до кампанията на Харис.

Помощниците на Уолц разбират предизвикателството, пред което са изправени: В партия, която цени разнообразието, губернаторът е по-възрастен, бял бивш треньор по футбол в гимназия, който излъчва бащински дух от Средния Запад. Но те също така знаеха, че да го накарат да стане популярен ще изисква усилия и умения. Той не можеше да изглежда прекалено медийно жаден и трябваше да разчита на своята автентичност, за да изпъкне в една партия, доминирана от по-полирани изпълнители.

Дори моментът, който изглеждаше, че внезапно ще го катапултира в сърцата на донорите и избирателите на демократите, се очакваше с месеци. Уолц заяви, че бившият президент Доналд Тръмп е "странен", през февруари, много преди Байдън да напусне надпреварата.

Той повтаряше тази реплика в речи и телевизионни изяви, но епитетът се разпали в точния момент: когато Харис си търсеше съотборник, а избирателите на демократите отново обръщаха внимание на надпреварата, която искаха да игнорират. Думите на Уолц се превърнаха в рефрен за демократите, които искаха да се справят с човек, който беше изграден до степен на суперзлодей от кампанията на Байдън (визира се Тръмп – бел. ред.).

"Тези идеи, които те излагат, са адски странни", каза Уолц на митинг в сряда вечерта в Мичиган.

Медийният клип накара някои представители на Демократическата партия да се определят като "Walz-pilled" - внезапно обърнали се към неговата кауза. В същото време кампанията на Тръмп и някои прогресивни активисти се съсредоточиха върху подкопаването на губернатора на Пенсилвания Джош Шапиро. Някои служители и стратези на Демократическата партия разпространиха слухове за лични нарушения по отношение на други кандидати, като до голяма степен оставиха Уолц незасегнат.

Но губернаторът на Мичиган разчиташе и на умение, което беше усъвършенствал през кариерата си в класната стая и в консервативния конгресен район: да бъде „приятен“.

Когато го помолиха да защити Байдън в медиите, Уолц каза "да". Когато го помолиха да оглави комисията по правилата на Националния конгрес на Демократическата партия, той каза "да". И когато го помолиха да говори на партийни вечери, да събира пари за кампании на демократите или да помага на колеги, Уолц каза "да" - и даде номера на мобилния си телефон на почти всеки.

Някои от действията му се равняваха на политическия еквивалент на чистене на двора на съседа по време на снежна буря в Минесота. От декември насам той ръководеше Асоциацията на демократичните губернатори, което изискваше от него да поръчителства за Байдън в период, когато грешните изказвания на президента и спадащият му рейтинг се нуждаеха от много обяснения.

През януари, през уикенда преди изборите в Айова, в които Байдън не участваше, Уолц се съгласи да шофира часове наред при минусови температури и метър сняг, за да изложи аргументите на президента в началото на предаването "Среща с пресата" на Ен Би Си.

Именно тази възприета щедрост направи най-голямо впечатление на Камала Харис и нейния екип. Нейните съветници бяха започнали да разглеждат 9 кандидати - освен широко известните шестима кандидати, бяха проверени губернаторът на Ню Мексико Мишел Луджан Гришам, губернаторът на Мериленд Уес Мур и Джина Реймондо, министър на търговията - и Уолц не се възприемаше като водещ кандидат.

Но екипът на Харис хареса неговата лоялност. Според двама души, запознати с процеса на подбор, за разлика от Шапиро, който искал да знае как ще се развият отношенията, ако той е в листата, губернаторът на Мичиган доброволно заявил, че ще направи всичко, което иска Харис, и свел до минимум политическите си амбиции.

Кандидат-президентът на демократите видяла в него надежден партньор, който не се стреми да се популяризира за нейна сметка.

Когато Марти Уолш, неофициален съветник на Харис и бивш министър на труда, който помагаше при подготовката на вицепрезидента, разказа на Уолц подробности за ареста му през 1995 г., когато е шофирал в нетрезво състояние, губернаторът заяви, че няма извинения. По думите му той се е поучил от този опит и не е пил от десетилетия.

Тази откритост го изстреля на върха на списъка на екипа на Харис.

Но дългогодишните му връзки, които датират от първата му кампания за поста през 2006 г., също донесоха дивиденти. Сенаторите от родния му щат Ейми Клобучар и Тина Смит го популяризираха в медиите и в частни разговори с хора, близки до кампанията на Харис. Самият Уолц призова бившите си колеги от Камарата на представителите да гарантират за него, в случай че някой поиска.

 

                                                                                              ТЕКСТ: Ню Йорк Таймс