Китай е сила от световен мащаб, която обаче предпочита засега пасивната игра
Збигнев Бжежински, „Ди американ интерест"
Вашингтон трябва да стане инициатор на промяната в баланса на световните сили, защото ерата на господство на САЩ приключва. За предстоящото ново глобално преустройство може да се съди по пет основни реалности, показващи започналото преразпределение на глобалните политически сили и стремителното политическо пробуждане на Близкия изток.
Първата от тези реалности е, че САЩ в политическо, икономическо и военно отношение остават все така най-силната държава. Но като се отчетат сложните геополитически изменения в регионалния баланс на силите, САЩ вече не са висша сила в световен мащаб. Но и нито една от другите основни държави също не е такава сила. Втората реалност е, че в момента Русия преминава през последния и трескав стадий на имперско преструктуриране и децентрализация. Процесът е болезнен, но това не означава, че Русия окончателно е лишена от възможността да стане в крайна сметка (ако тя действа разумно) водеща европейска национална държава.
Третата реалност е, Китай се развива неотклонно (макар и по-бавно отпреди) като бъдещ равнопоставен и вероятен противник на САЩ, но засега се старае да не отправя открито предизвикателство към САЩ.
Четвъртата реалност е, че в момента Европа не е глобална сила и едва ли ще стане такава в бъдеще. Но тя може да изиграе конструктивна роля, като поеме инициативата в противопоставянето срещу международните заплахи, застрашаващи благополучието на планетата и дори съществуването на човечеството. Освен това Европа в политически и културен план е съюзник на САЩ и подкрепя основните им интереси в Близкия изток, а непоколебимостта на Европа в рамките на НАТО има съществено значение за конструктивното решение в бъдеще на руско-украинската криза.
Петата реалност е, че протичащото в момента политическо пробуждане в постколониалните мюсюлмански страни е отчасти закъсняла реакция на понякога жестокото им потискане - основно от европейските страни. Тази реакция носи в себе си закъсняло, но силно чувство на несправедливост и религиозна мотивация, обединяващи повечето мюсюлмани срещу външния свят. Тези пет реалности, възприети в своята съвкупност, ни казват, че САЩ трябва да поемат инициативата за промяна на глобалния баланс по такъв начин, че насилието в мюсюлманския свят, надхвърлящо пределите му (което в бъдеще може да се разпространи и в други държави от т. нар. Трети свят), да бъде овладяно без нарушение на световния ред.
Ние може да обрисуваме в общи черти тази нова архитектура, като разработим стратегия с отчитането на петте реалности, посочени по-горе.
Първо, Америка може ефективно да противодейства на съществуващото в Близкия изток насилие, ако създаде коалиция, в която в различна степен ще участват - освен всички останали - Русия и Китай. За да се създаде такава коалиция, първоначално Русия трябва да бъде убедена да се откаже от действията, основаващи се на едностранното използване на силата против своите съседи - по-конкретно Украйна, Грузия и балтийските държави.
А Китай трябва да бъде разубеден, че егоистичната пасивност в условията на развиваща се регионална криза в Средния изток ще се окаже политически и икономически изгодна за осъществяването на неговите амбиции на международната сцена.
Второ, Русия за пръв път в своята история се превръща в истинска национална държава, което е изключително важно и в същото време не се възприема сериозно. Царската империя с нейното многонационално, но политически пасивно население прекрати своето съществуване в годините на Първата световна война (1914-1918) и на нейно място се появи създаденият от болшевиките уж доброволен съюз на национални републики (СССР), властта в който фактически принадлежеше на Русия.
Разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. бързо доведе до появата в качеството на негов наследник на държава с предимно руско население и преобразуването на бившите „републики" на СССР с неруско население в официално независими държави.
Сега тези държави укрепват своята независимост, а Китай и Западът използват тази нова реалност - в различните региони и всеки посвоему - в ущърб на Русия. Междувременно бъдещето на самата Русия зависи от нейната способност да се превърне във важна и влиятелна национална държава в състава на обединяваща се Европа.
Трето, резкият икономически подем на Китай изисква от страната сериозно и продължително търпение и разбиране на това, че стремежът да се постигнат бързи политически резултати може да доведе до възникването на социални проблеми. Най-добрата политическа перспектива за Китай в близко бъдеще е да стане главен партньор на САЩ по въпросите на сдържането на световната криза като тази, която се разпространява сега (включително и на североизток) извън границите на Близкия изток. Четвърто, да се възстанови относителната стабилност в Близкия изток ще бъде невъзможно дотогава, докогато местните въоръжени групировки могат да разчитат, че ще се ползват с привилегии при разпределянето на отвоюваните територии и при това избирателно съдействат на терористите.
Пето, особено внимание трябва да се отдели на новото политическо активизиране на масите извън западните държави. Паметта на хората, които дълго време са били подложени на политически гонения, в значителна степен съдейства за рязкото и бурно подгрявано от ислямистките терористи пробуждане на Близкия изток. Но не е изключено, че това, което днес се случва в Близкия изток, е само началото на по-голямо явление, което ще възникне в бъдеще в Африка, Азия и дори сред предколониалните народи в Западното полукълбо. Резултатът от систематичните убийства на техните не чак толкова далечни предци от колонизаторите и свързаните с тях търсачи на богатства, пристигнали предимно от Западна Европа (страните, които днес във всеки случай са най-открити за съвместен живот на представителите на различни националности), е унищожението през последните две столетия на колониалните народи.
