Британското кралско семейство, приемната на „Даунинг стрийт“ 10 в Лондон, внучката на Чърчил, кралица Беатрикс от Холандия, легендарният Мик Джагър, Хари Потър, херцози, графове и богати фамилии стъпват по уникални български килими. Над 30 тъкачки от родопския град Костандово, малък град в община Ракитово, разполагат с най-големия стан в Европа, на който могат да се тъкат килими с площ до 140 кв.м, и с невероятното си майсторство налагат българското качество на европейския пазар.
Едни от най-престижните сгради в Европа също са постлани с български килими.
Но това не е масово производство. Фините вълнени килими ръчна изработка, с втъкани картини, старинни орнаменти, фамилни гербове и невероятни цветове, приличат на гоблени.
Виртуозите от Костандово преборват страни с традиции в килимарството като персийските майстори от Иран и китайците. Всич
ки килими са тъкани ръчно от 100% истински материали и багрила. Направата на всеки един от тях отнема няколко месеца и уменията на дузина сръчни ръце, изпод които излизат чудни творения. Големият успех на килимарите предизвиква интереса на принц Чарлз и през 2011 г. той ги кани на лична среща на негова територия в Уелс.
Престолонаследникът на британския трон и вече крал е готов да подпомогне финансово килимарите от Костандово
чрез фондацията си с единственото условие българска държавна институция да се ангажира с проекта. Никой обаче от българските управници тогава не се сеща да му изпрати официална покана за посещение в България.
Роклегендата Мик Джагър си поръчал преди няколко години 16 малки гладко тъкани котленски килима, решени в синьо-бялата гама.
Два големи уникални килима красят дома на внучката на култовия английски премиер Уинстън Чърчил – Джейн.
Дори моделът на поръчката носи нейното име.
Списъкът на клиентите на българската тъкачница е дълъг. В него фигурират имената на английския филмов режисьор Джон Елиът, замъкът „Перин” в Уелс, Албърт музей във Виена, замъкът „Алнуик” с килима в гостната от филма „Хари Потър”. Най-богатата английска фамилия Гудууд е чакала 2 години за уникално рисуван килим от 78 кв. м.
Майсторките от Костандово са реставрирали античен килим, тъкан през далечната 1775 г., заминал за САЩ. Покоите на испанската кралица също са постлани с български уникати. Килимарките от малкото родопско градче правят и самостоятелна изложба в Лондон, в която показват изтъкани копия на картини от модерни художници. Всички модели са изкупени.
Британското кралско семейство всяка година си поръчва по един килим от Костандово. Най-отговорната поръчка идва за прочутата библиотека в бившата лятна резиденция на кралица Виктория. Част от тази резиденция се отваря за посетители, но в приемната няма и помен от знаменития френски килим „Обюсон” от 1937 г. „Получихме поръчка да изтъчем копие на оригинала, и то само по рисунка. Цели 8 месеца 26 жени на две смени тъкаха 105 кв. м на три части. Имаше голям риск при зашиването частите да не си паснат“, спомня си собственикът на тъкачницата Нино Парпулов.
Килимарките влагат 48 цвята. Това, което правят, е два пъти по-добро от оригинала, защото родопският килим е двулицев. При откриването никой не вярва, че е правен в България. Три и половина милиона посетители са минали по него досега и няма рекламация.
До крал Чарлс III също се стига по български килими.
„Той си поръча за имението в Уелс два килима в два цвята – традиционното уелско одеяло в зелено и червено. За Камила също изработихме два килима, но в слонова кост и кафяво, синьо и екрю“, разказва с видима гордост собственикът на тъкачната фабрика.
Сред уникалните произведения на екипа от Костандово е и специална поръчка от Версай за отдавна изгубен през вековете килим на Луи XV, чийто дизайн изследователи опитвали да възстановят с години.
От този шедьовър тръгва европейската следа в килимарството. Става въпрос за килимите „Савонри“. Те са гордостта на Европа. Правени са за тримата крале Луи XIV, Луи XV и Луи XVI и са революция в текстила, защото се отличават тотално от персийските десени от Ориента и за пръв път в тях се включват кралски регалии – корона, скиптър, герб.
Сръчните български ръце са възстановили и килим на Наполеон с неговия монограм в средата. За качеството на българските уникати се носят легенди. Стига се до там, че министърът на екологията на Афганистан кани нашите килимари официално в Кабул, за да разкажат по каква технология работят, та не се налага килимите да се третират с химикали.
„Много просто, традиционните производства в тези страни работят с максимум 15 цвята, а ако е необходимо дизайнерско разнообразие, използват силни химикали за разреждане на боята“, обяснява тънкостите на занаята Нино Парпулов.
