Карлос Марчело е роден на 6 февруари 1910 г. в колониален аванпост на Сицилия в Тунис, а още на следващата година пристига в Ню Орлиънс. Неговите родители променят имената си като младият Калогеро Минакоре става Карлос Марчело. Той обаче е единственият без документи от осемте му по-малки братя и сестри – нещо, което ще има дълбоки последици по-късно в живота му. По това време в Ню Орлиънс има над 200 000 сицилианци и съответно градът е плодородна почва за организираната престъпност като сицилианската банда Черната ръка бързо се превръща в първото семейство на Коза Ностра в Америка. Под ръководството на уличния бос Силвестро „Сам Сребърния долар“ Кароло,
семейството основател на мафията в Америка
упражнява различни рекети по доковете. Като тийнейджър Карлос Марчело живее в квартала Френч Куотър, известен като Малкото Палермо. Според Bayou Brief момчето бързо се забърква в дребни престъпления като така опознава и гангстерите от квартала.
Прочети още
Как Карлос Марчело става шеф на мафията в Ню Орлиънс
Големият пробив на Карлос в подземния свят ще дойде от министър-председателя на организираната престъпност: Франк Костело, босът на босовете в Ню Йорк. През 1935 г. Костело решава да премести своята империя от игрални автомати – Ню Йорк вече не откликва добре на бизнес начинанията му, след като кметът Фиорело Ла Гуардия създава цял панаир в медиите като разбива слот машини с чук и ги хвърля в Лонгайлъндския проток. Виждайки финансова възможност за своя щат,
сенаторът от Луизиана и бивш губернатор Хюи Лонг се самопредлага
С малко сенчеста инвестиция от „счетоводител на мафията“ Майер Лански и политическите му връзки в Луизиана, всичко, от което Костело се нуждае сега, е надежден местен жител, който да управлява бизнеса в Ню Орлиънс. И Карлос Марчело изглежда идеален. Това, че Марчело в този момент е заключеник в Ангола, няма да се окаже проблем. Костело, майстор на политическата манипулация, кара местен законодател да посети губернатора на щата О.К. Алън, който освобождава Марчело и напълно го помилва след само 5 години зад решетките, пише chr.bg.
Марчело създава Jefferson Music Company, компания за разпространение на джубоксове и флипери, на името на брат си. През нея са пуснати стотици игрални автомати на Костело в баровете на Френч Куотър и в Джеферсън Париш. Марчело пък установява политическите си връзки и влияние, като плаща на политици и полицаи в целия щат.
Как става новият бос на Ню Орлиънс?
През следващото десетилетие той придобива впечатляващо състояние от земя и бизнеси, включително флотилия от лодки за скариди. И през 1947 г., когато бившият вече бос Силвестро Кароло е депортиран в Италия, Марчело получава одобрение от мафиотската комисия да стане новият бос на Ню Орлиънс на 37-годишна възраст. Два пъти през 50-те години Карлос Марчело е призоваван да свидетелства пред комисиите на Сената на САЩ, които разследват рекета и мафията. И двата пъти той се позовава на правата си съгласно Петата поправка, отказвайки да отговори на въпроси, които биха могли да го уличат в престъпление. Този неуспех е срамен за комисията, но един сенатор приема провала особено лично: Робърт Ф. Кенеди.
Ролята на Боби Кенеди в борбата с престъпността
След като Джон Кенеди става президент през 1961 г., той назначава брат си Робърт за главен прокурор на САЩ. Робърт незабавно започна своята правна атака срещу босовете на мафията и превръща Карлос Марчело в един от най-важните си приоритети. Козът Робърт е имиграционният статут на Марчело – мафиотът никога не е кандидатствал за американско гражданство, а в продължение на 8 години трябва да се представя на имиграционните власти на всеки три месеца. На 4 април 1961 г., именно докато е на визита при имиграционните със своя адвокат, по заповед на Кенеди Марчело е закопчан с белезници и депортиран в Гватемала, за която той твърди, че притежава гражданство под фалшив акт за раждане.
Какви са доказателствата, събрани за покушението?
Има много косвени доказателства, които свързват Карлос Марчело с убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Докладът на Камарата за убийства от 1979 г. цитира разговор от 1962 г. между Марчело и бизнес партньора му Едуард Бекер, по време на който мафиотът казва: „Не се тревожете за малкия Боби. Ще се погрижат за него.“
Бекер си припомня, че Марчело смята, че ако президентът е отстранен, Боби ще загуби всички правомощия като главен прокурор. Той не си спомня точните му думи, но казва на комисията, че остава с впечатление, че Марчело ще уреди убийството на президента по някакъв начин, вероятно като накара някой извън мафията да го извърши. Комитетът също установява, че Карлос Марчело има връзки в Далас, където Кенеди бе убит. Джоузеф Сивело, родом от Батън Руж, ръководи по-малката мафиотска фамилия в града под егидата на Марчело. И федералните проследяват обаждания от Сивело до офисите на Jefferson Music Company, едно от малкото места, където Марчело си позволява да разговаря по телефона.
Комисията също обръща внимание на преместването на Лий Харви Осуалд в Ню Орлиънс през пролетта и лятото на 1963 г. И установява, че малко преди убийството Осуалд живее с чичо си, букмейкър в организацията на Марчело. Тогава изниква и мъж на име Джак Руби, който убива Осуалд два дни след ареста му. Руби ръководи клуб Карусел в Далас, едно от любимите заведения за събиране на мафиотите от района. Но в крайна сметка докладът на Комисията не стига до окончателно заключение относно участието на Марчело: „Комисията установи, че Марчело е имал мотива, средствата и възможността да убие президента Джон Ф. Кенеди, въпреки че не успя да установи преки доказателства за съучастието му.“
Правителството преследва мафиота 40 години
Правителството преследва мафиота 40 години. През 1982 г., на 72-годишна възраст, с помощта на информатор, Марчело е осъден на 7 години за опит да подкупи длъжностни лица, за да му дадат държавни застрахователни сделки. Той получава още 10 години по дело за подкуп в Калифорния, като присъдите ще протекат последователно. През 1989 г. присъдата на Марчело е отменена и той е освободен за добро поведение, според Associated Press. Карлос Марчело умира в Ню Орлиънс през 1993 г., като никога повече не е депортиран от страната. Но неговият сенчест свят оставя толкова въпроси, колкото и отговори след смъртта му. Всъщност по това време адвокат Франк Рагано публикува книга, наречена „Адвокат на мафията“, за периода от 30 години, в който представлява Марчело и неговия приятел и колега, мафиотския бос от Флорида Санто Трафиканте. И според книгата Трафиканте е направил привидно предсмъртно признание само четири дни преди да умре през 1987 г.: „Карлос се прецака. Не трябваше да убиваме Джон. Трябваше да убием Боби.“
