Върховният съд на САЩ в четвъртък сложи край на политиките за расово разнообразие, използвани от десетилетия от колежи и университети, принуждавайки институциите за висше образование да премахнат квотите за чернокожи студенти и да намерят други начини за привличане на различни по раса студенти.
Консервативните съдии, назначени от бившия президент Доналд Тръмп, отмениха плановете за прием в Харвард и Университета на Северна Каролина, най-старите частен и държавен университет в страната, като установи, че и двете учебни заведения нарушават клаузата за равна защита на 14-та поправка на Конституцията, която гласи, че всяко лице има еднаква защита от законите.
В решението, прието с 6-3 гласа, главният съдия Джон Робъртс казва, че твърде дълго университетите са заключавали, погрешно, че не изградените умения или научените уроци, а цветът на кожата са важни при приема на студенти.
Решението „връща назад десетилетия прецедент и огромен напредък“, написа обаче в знак на несъгласие съдия Соня Сотомайор. Съдия Кетанджи Браун Джаксън – първата чернокожа жена съдия в съда – пък нарече решението „наистина трагедия за всички нас“.
Върховният съд на два пъти утвърди програми за прием в университети, съобразени с расата на кандидатите, през последните 20 години, включително и през 2016 г. Но това беше преди тримата назначени от бившия президент Доналд Тръмп съдии да се присъединят към екипа.
При дискусии в края на октомври всичките шестима консервативни съдии изразиха съмнения относно практиката, която беше подкрепена от решения на Върховния съд от 1978 г.
По-долните инстанции потвърдиха програмите, отхвърляйки твърденията, че Харвард и Университета на Северна Каролина дискриминират кандидатите от бялата и азиатската раси.
Становището на мнозинството гласи, че съдът е „разрешил прием, основан на раса, само в рамките на ограничени случаи".
Двата отделни, но сходни случая пред съда - Студенти за справедлив прием срещу Университет на Северна Каролина и Студенти за справедлив прием срещу Президент и стипендианти на Харвардския колеж - бяха заведени от консервативна активистка група, която твърди, че Конституцията забранява расовата принадлежност да е критерий в политиките за прием на университетите.
Ищците поискаха от съдиите да отменят забележителното решение от 1978 г. в Regents of the University of California v. Bakke, което подкрепя въвеждането на отделни квоти за чернокожите кандидати. Това решение беше по-късно потвърдено и през 2003 г. по делото Grutter v. Bollinger.
По-конкретно, те твърдят, че
политиката на Харвард нарушава дял VI от Закона за гражданските права,
забраняващ на институциите, които получават федерално финансиране, да дискриминират въз основа на раса.
Освен това, групата настоява, че поради политиките е по-малко вероятно американските студенти от азиатски произход да бъдат приети в Харвард, отколкото белите, чернокожите или латиноамериканците с подобна квалификация.
Те твърдят и че Университетът на Северна Каролина е нарушил клаузата за равна защита на 14-та поправка, която забранява расовата дискриминация от правителствени институции.
По случая в Северна Каролина адвокат Патрик Стробридж напомни на съдиите, забележителното решение на Върховния съд от 1954 г., което премахва расовата сегрегация в държавните училища.
„Студенти за справедлив прием“, групата, която заведе съдебните дела срещу Харвард и Университета на Северна Каролина, се оглавява от Едуард Блум, консервативен правен стратег, който е прекарал години в борба за утвърждаващи действия.
В изявление, след като съдът се съгласи да разгледа делото, Блум каза, че и Харвард, и Университетът на Северна Каролина „са фалшифицирали данни за расовата приндлежност на своите първокурсници, за да постигнат предписаните расови квоти“.
„Всеки кандидат за колеж трябва да бъде оценяван като уникален индивид, а не като представител на расова или етническа група“, каза той тогава.
Блум финансира и делото във Върховния съд от 2016 г. Фишър срещу Тексаския университет, в което бяла студентка твърдеше, че й е отказан прием в учебното заведение поради нейната раса. В този случай съдът подкрепи политиката за прием, съобразена с квотите по раса.
Много колежи и университети разработиха планове за утвърдителни действия през 60-те и 70-те години на миналия век, докато се бореха да привлекат хора от общности в исторически неравностойно положение. Бяха създадени и политики за насърчаване на по-голямото включване на жените.
От края на 70-те години на миналия век Върховният съд три пъти е подкрепял положителни действия на основание, че институциите имат непреодолим интерес да се справят с минала дискриминация, която е изключвала небелите студенти от висше образование. Съдиите също се съгласиха с аргументите, че по-разнообразните студентски организации насърчават междурасовото разбирателство.
Расата е сред набор от критерии за прием, включително оценки, резултати от тестове и извънкласни дейности, но институциите казват, че може да бъде решаващ фактор при разглеждането на голям брой кандидати с еднакъв резултат за ограничен брой места.
Около една четвърт от учебни заведения казаха в проучване на Националната асоциация на консултантите за прием в колежи от 2019 г., че расата има „значително“ или „умерено“ влияние върху приема, докато близо 60 процента казаха, че расата изобщо не влияе.
Девет щата - Аризона, Калифорния, Флорида, Айдахо, Мичиган, Небраска, Ню Хемпшир, Оклахома и Вашингтон - забраниха политиките за прием, основани на раса, в държавните колежи и университети.
