ХИВ

-позитивен мъж във Великобритания стана вторият в света, при когото е постигната дългосрочна ремисия след направена трансплантация на костен мозък от донор, резистентен към вируса-причинител на СПИН, съобщават световните агенции, позовавайки се на публикация в сп. "Нейчър".  Въпреки че т.нар. Лондонски пациент е в ремисия от 18 месеца, е твърде рано да се говори, че е излекуван. Постижението обаче дава надежда за лечението на болестта СПИН, отбелязват учените. Близо три години след направената трансплантация от донор с рядка генетична мутация, която прави носителя устойчив на инфекция с 

ХИВ

, извършените високочувствителни тестове не отчитат следи от предишната зараза. "Няма вирус, който да измерим. Не можем да открием нищо", казва Равиндра Гупта от екипа, който е лекувал мъжа, пожелал името, възрастта, националността и други данни да не бъдат разкривани. Случаят представлява "проверка на концепцията", че учените един ден ще могат да елиминират болестта, но не означава, че е намерен лек, обясняват лекарите. Гупта описва своя пациент като "функционално излекуван" и "в ремисия", но предупреждава: "Твърде рано е да се каже, че той е напълно излекуван". Мъжът, пожелал анонимност, е наречен Лондонски пациент - отчасти по аналогия с първия известен подобен случай на функционално лечение на 

ХИВ

. Американецът Тимъти Рей Браун става известен като Берлинския пациент, след като е подложен на подобно лечение в Германия през 2007 г. Според експертите Браун, който е живял в Берлин, но впоследствие се е преместил в САЩ, все още e "чист". Към настоящия момент около 37 милиона души по света са заразени с 

ХИВ

. От началото си през 80-те години на миналия век пандемията от СПИН е отнела живота на около 35 милиона души, припомня Ройтерс. Равиндра Гупта, който понастоящем работи в Кембриджския университет, е лекувал Лондонския пациент, докато е бил служител в Юнивърсити колидж в Лондон. Пациентът се заразява с 

ХИВ

 през 2003 г. През 2012 г. мъжът е диагностициран с тип рак на кръвта, известен като Ходжкинов лимфом. През 2016 г. състоянието му е силно влошено и лекарите решават да потърсят донор за трансплантация. "Това беше последният му шанс за оцеляване", казва Гупта. Донорът, който няма връзка с реципиента, е носител на генетична мутация, известна като CCR5 делта 32, облагодетелстваща го с резистентност към 

ХИВ

. Трансплантацията преминава относително гладко, но се наблюдават и някои странични ефекти. Сред тях е т.нар. болест на "присадката срещу хазяина" (graft-versus-host desease) - състояние, при което донорските имунни клетки атакуват имунните клетки на приемника, разказва Равиндра Гупта. Според повечето експерти е немислимо подобни лечения да се превърнат във всеобщо средство за изцеление. Досега са правени многобройни опити да се повтори процедурата, но без успех. Методът е скъп, сложен и рискован. За да се повтори процедурата при други, трябва да се открият подходящи донори сред сравнително малка част от населението - предимно от северноевропейско потекло, които са носители на мутацията CCR5, правеща ги устойчиви на вируса 

ХИВ

. Специалистите отбелязват също, че все още не е ясно дали въпросната мутация е единствената ключова или болестта на "присадката срещу хазяина" е също толкова важна. Усложнението е наблюдавано и при Берлинския, и при Лондонския пациент. Специалистите допускат, че то може да е изиграло роля в загубата на заразени с 

ХИВ

 клетки, допълва Равиндра Гупта. Експерти по СПИН отбелязват, че макар все още 

ХИВ

 да не е изле