Различните части на тялото имат различни възрасти. Изследователи от Калифорнийския университет откриха начин да определят как остаряват отделните органи и системи. Методът включва изследване на човешкото ДНК, и проследяването на т. нар. модели на метилиране. Най-общо казано, метилирането е биохимичен процес на непрекъснато образуване на молекулни връзки, който участва в почти всички функции на тялото, особено в жизненоопределящи като отговор на стреса, генетичен ремонт на ДНК, имунните реакции, производството на енергия и т.н. От няколко години метилирането е един от най-изучаваните процеси в медицината, тъй като е ключ към разработването на различни персонално прицелени и генни терапии.
Различните видове тъкани в човешкото тяло имат различни модели на метилиране и с напредването на възрастта тези модели са все по-изявени и все по-ясно „показват" измененията в количествата различни химически съединения в тях. Точно тези изменения дават възможност на учените да определят фактическата възраст на дадена тъкан. Така станало ясно, че една от най-бързо стареещите тъкани е тази на млечните жлези. Тя остарява средно с 3 години по-бързо от останалите, показват изследванията. Възможно е това да се окаже основната причина ракът на млечните жлези да е сред най-масовите при жените, доколкото раковите клетки също демонстрират преждевременно и много бързо стареене, както установили още учените.
За сметка на това пък имаме и тъкани, които винаги са по-млади от останалите. Една от тях е сърдечната тъкан, която постоянно се обновява чрез размножаването на стволови клетки и винаги е няколко години „по-млада" от всички останали части на организма. Методът на калифорнийските учени доказал невероятната си точност в изследването на най-различни тъкани - не само на млечните жлези и сърцето, но и на черния и белите дробове, на дебелото черво. Изследвани и съответно възрастово измерени били дори различните кръвни клетки, за които е установено, че също имат различна продължителност на живот. Някои лимфоцитни клетки например са дълголетници. Откритието има редица интересни приложения. Може да се използва за ускоряване на изучаването на процесите на стареене и свързаните с тях дегенеративни заболявания. Учените имат възможност чрез него да проследяват в бъдеще дали само болестта влияе на човешкия организъм, или болестта влияе в съчетание с преждевременно стареене на дадена тъкан.
Смята се също така, че този метод може да се окаже надежден начин за прогнозиране на вероятността за отключване на различни онкологични заболявания въз основа на навременното откриване на клетки, стареещи в ускорено темпо.
