Едни в търсене на работа и по-добър живот, други отиват, за да следват, но след това остават, а трети бягат от война: Така една четвърт от хората, живущи в Германия миналата година, са от мигрантски произход. Това са 20,2 милиона души или 24,3% от населението, сочат данни на Федералната статистическа служба, публикувани в края на миналата седмица.
Общо 6,1 милиона души или 40 процента от хората, заселили се в Германия, са отишли в страната след 2013 г., сочат данните на Федералната статистическа служба. При тази група има няколко особености. Хората, заселили се в Германия след 2013 г., са със средна възраст 29,9 години, което ги прави значително по-млади от населението без мигрантски произход, чиято средна възраст за 2022 г. е 47 години. Трите страни, от които идват най-много заселници от 2013 г. насам, са Сирия, откъдето пристигат 16% от тях, Румъния – 7% и Полша – 6%.
Най-важният мотив за заселването в Германия след 2013 г. са бягството от война и търсенето на подслон и международна подкрепа. Това е била причина за преселването на 27,9 процента от тях. Веднага след това е имиграцията с цел работа с дял от 24,2% и събирането на семейства, което е било причина за 23,9 процента. Малко повече от осем процента от имигрантите, които са отишли в Германия след 2013 г., са пристигнали основно с цел обучение или получаване на квалификация и допълнително образование.
Социологът и специалист по въпросите за миграцията Руд Копманс разкритикува европейската политика спрямо преселниците. "Хората знаят много добре, че ако стигнат до границата на ЕС и заявят, че искат да кандидатстват за убежище, е много вероятно да останат в Европа", каза професорът от Хумболтовия университет в Берлин в интервю за вестник "Билд".
Копманс вижда социалните помощи, които предоставя Германия, като основна причина за преселване. "Всяко увеличение на социалните помощи и всяко намаляване на изискванията за получаване на социални помощи прави Германия по-привлекателна за определени групи мигранти. Особено за тези, които имат слаби шансове на пазара на труда."
Тези, които идват тук, обикновено искат да работят.
"Но те имат нереалистични представи, често не знаят, че е необходима определена квалификация. Но пък знаят, че дори и да не си намерят работа, получават социална сигурност, доход, който е много висок за сирийските или афганистанските стандарти",
заявява професорът.
Освен това той допълни, че "многодетно семейство може да получи доход и много придобивки и детски надбавки, които трудно човек може да спечели с неквалифициран труд. Тогава имаме социален капан: По този начин за много хора, които са зависими от социални помощи, едва ли има икономически смисъл да започнат работа."
Това води до катастрофални условия, казва той.
"От тези, които са дошли при нас от 2015 г. насам, досега една трета имат работа, от която могат да издържат себе си и семейството си."
От друга страна Мисба Кхан от "Зелените/Съюз 90" каза в интервю за "Тагесцайтунг", че всяка година Германия се нуждае от 400 000 работници от чужбина, за да поддържа развитието на страната и социалната си система.
"Затова трябва да има условия, които да направят това възможно. Най-важните три точки са улесняването при признаването на квалификациите от чужбина, улесняването на административните процеси и укрепването на културата по приемане",
заявява Кхан.
Тя даде за пример Западните Балкани. Когато хората от този регион започнали да отиват в Германия за платена работа, независимо от квалификацията им, много хора са предвиждали краха на Германия. "Точно обратното: Без тези хора днес щяхме да сме в много по-лоша ситуация на пазара на труда", обяснява Кхан.
"Ключовите моменти говорят, че Германия трябва да стане по-привлекателна като страна на имиграция. Говори се за по-благоприятни за семействата процедури, за "план за добре дошли" и за културна промяна", заяви представителката на "Зелените".
