сн. ,,Да нютришън пост”

Едни твърдят, че трябва да се яде много сутрин, други не кусват и троха по това време, а пращят от здраве. Къде е тогава истината за закуската? Теориите на двете основни течения се различават генерално по каноните кога и с каква храна да започнем деня, за да сме здрави и дълголетни. За много хора дори намек, че въпросът заслужава вниманието им, води до пренебрежителна насмешка.

Искаме или не, всички ние сме това, което ядем. Наш е само изборът какво да вземем като градивен материал. Епидемията от затлъстяване и свързаните с това ,,модерни" болести, чиито жертви вече са повече, отколкото умиращите от глад, придава на решението Шекспиров нюанс. Колкото и да изглежда, че не ни пука от дребнотемието на чинията. То обаче се превръща в център на вселената ни, когато докторът ни изненада с драматична диагноза. Обикновено това е денят, в който започваме да се лутаме между различните теории за храненето и здравето.

От застъпниците на едната теория ще научим за гуруто на лечебния глад д-р Пол Брег и как е живял до 96 г., когато огромна вълна го убива на сърфа му. Звучи неприлично да се изрече, но човек си казва: ,,Дай Боже всекиму! На 96!" Фактите според различните източници се разминават - има известна мистика около възрастта на американеца и дали по време на инцидента, или по-късно го застига смъртта. Но дори и с тези плюс-минус детайли системата на д-р Брег увлича и променя съдбата на хиляди хора по цял свят.

В България пък подобно влияние има школата на Лидия Ковачева. Тя не е лекар, а художник, но заради прогнозите на доктори, че й остават няколко месеца живот, започва да търси алтернативи на академичната наука и по собствените й думи през следващите десетилетия се превръща във ,,вечен студент по медицина". Учениците й обаче са лекари и надграждат метода й. Включително теорията й за закуската (по-скоро за липсата на закуска в традициония смисъл), която не се споделя от повечето лекари със специалност по хранене и диететика.

,,Една от стратегиите за поддържане на нормално тегло и добро здраве е препоръката за редовно закусване. Въпреки този съвет поредица от изследвания установяват, че непрекъснато намалява делът на хората, които закусват - казва доц. д-р Веселка Дулева, дм, национален консултант по хранене и диететика и ръководител на специлизирания в темата отдел в Националния център по обществено здраве и анализи. - Между 10 и 15 процента от децата в Европа не закусват сутрин. А изследвания, проведени в Харвардския университет, показват, че хората, които закусват редовно, поддържат здравословно тегло. Затлъстяването е 3 пъти по-рядко при закусващите. Установено е, че хората, които закусват сутрин, поддържат стабилни нива на холестерола, както и на кръвната захар - имат 15% по-малко проблеми с нивата й. Закуската играе съществена роля за намаляване на риска от диабет и сърдечно-съдови заболявания.

Изследователите от Харвард правят извода, че тя е най-важното хранене за деня. Особено за подрастващите, кърмачките и за хората, които полагат повече физически усилия. Установяват също, че яденето на пълнозърнести храни на закуска е по-здравословно в сравнение с други видове. Балансираното хранене с прием на зърнени и млечни храни, яйца, риба, плодове и зеленчуци - поне 400 г за деня, но равномерно разпределени през деня в 3-те основни и 2 междинни, по-леки хранения. Такъв начин на хранене осигурява пълноценно като хранителни вещества хранене."

При необходимост от режим за намаляване на теглото националният консултант допуска ограничаване на калориите чрез по-нискоенергийни храни за около 2 седмици, след което режимът трябва да се промени. Тя изтъква, че мозъкът и сърцето работят само с глюкоза и продължителни паузи в храненето дори в рамките на денонощието водят до намаляване коефициента на полезно действие на важните органи.

,,Закуска с малка енергийна плътност се отразява особено на учениците и на хората, чиято работа изисква концентрация, креативност, услужлива памет - твърди доц. Дулева. - Пропускането на сутрешната закуска нарушава разпределението на дневния енергиен прием, което води до повишена консумация в по-късните часове. Например подрастващи, които закусват, избират с около 17 на сто по-малко енергийни храни на обяд. Едно от последните проучвания, проведено с 59 хиляди деца и юноши в Европа, показва, че тези, които сядат на масата сутрин, са с по-ниско тегло и риск за затлъстяване в сравнение с незакусващите."

Сред препоръчваните от националния консултант пълнозърнести закуски са пълноценните видове хляб, макарони, спагети, царевица, овесени ядки, зърнени закуски. От белтъчните продукти, с които трябва да се допълни едно пълноценно хранене, се открояват млякото, сиренето, кашкавалът, изварата, нетлъстото месо, рибата, яйцата, ядките.

Въпреки големия интерес към проблемите на храненето и здравето се очертават тревожни тенденции. Изследване сред български ученици показа, че до 34% от децата всеки ден поне по веднъж ядат пържени картофи и чипс, захарни, шоколадови и сладкарски изделия, безалкохолни напитки, съдържащи захар, и нездравословни тестени храни. А само половината на възраст 7-18 г. ядат плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти всеки ден. Пълнозърнестите видове хляб са на масата 2-4 пъти седмично. За 4 от 10 деца консумацията на риба е под препоръчваната. А за подрастващите балансираното хранене и особено закуската са от голямо значение - пропускането на първото основно хранене е стресиращо за организма.

Според застъпниците на теорията, че в часовете след събуждане тялото жадува за най-лесно смилаема храна, която дава енергия, но не пречи на почистването му от токсични отпадъци, това са плодовете. Смятат, че за денонощието са се натрупали много отрови не само от храната, но и от вредни вещества, поемани с водата и въздуха, от лекарства и друга „химия".

Плодовете са сочени като фаворити в тази акция по чистотота и заради високото водно съдържание - до 80-90%. В ценната течност освен въглехидрати са разтворени и витамини, минерали, аминокиселини. Ако плодовете се консумират правилно, нищо не може да ги измести от първото място като източник на енергия, тонус и добра умствена форма, казват последователите на Пол Брег и Лидия Ковачева.

Какво разбират под правилно? Главно плодовете да се ядат самостоятелно и на гладно. Обяснението им е, че те преминават през стомаха почти транзит - даже и за 20-30 минути, докато другите храни прекарват там до 4 часа. Това може да забави усвояването на плодовете и да доведе до "набухване" с ферментация по пътя им да напуснат тялото.

Друго поставяно условие е плодовете да се ядат пресни (по-рядко сушени), най-добре по един вид на прием, а не като салати. И да не се приема друга белтъчна и мазна храна до обяд. Тези правила обаче са само част от цялостната система на хранене и живот, която привържениците на „мекото" гладуване предлагат.

Любомира Николаева