Пожари със застрашителни размери, унищожителни урагани, температурни аномалии, топящи се ледници – това е само малка част от причините и проявленията на глобалните климатични промени. Могат ли технологиите за виртуална и добавена реалност да окажат влияние върху начина, по който гледаме на света? Според учените отговорът на този въпрос е утвърдителен. Но дали тези процеси са обратими или е твърде късно да повлияем на природата? Глобалното затопляне е един от най-наболелите проблеми на съвремието, чието разрешение или поне овладяване е постоянен обект на внимание от страна на медии, активисти и цели държави. Но макар темата да е до болка позната, не всеки си дава сметка какви са нейните размери и значимост за цялото човечество, а разковничето на всеки проблем се крие именно в нивото на информираност. Тук идва ролята на VR (virtual reality). Технологиите за виртуална реалност пренасят потребителя в един компютърно създаден свят, който може да се доближава максимално близко до реалността. Освен чрез картина и звук потребителят се потапя в този виртуален свят и чрез действия. Различните приложения позволяват различна степен на интеракция с измислената реалност, като по този начин правят преживяването още по-реално и осезаемо. Редица изследвания сочат, че мозъкът възприема до голяма степен тази среда като истинска, което дава възможност за широко приложение на технологията. Към момента VR намира най-голямо приложение в сферата на забавлението, изкуството и игрите. Компании като Playstation, Sega и PokerStars залагат на виртуалната реалност, за да предложат по-добро преживяване на своите потребители. Технологията се използва широко и в образователната сфера, за обучения и различни видове тренировки, тъй като дава възможност на обучващия се да се доближи в максимална степен до реалната ситуация, за която трябва да бъде подготвен. Именно с тази цел учени и психолози от университета Станфорд създават специална виртуална лаборатория за човешко взаимодействие (Virtual Human Interaction Lab). Когнитивният психолог и един от основателите на лабораторията Джеръми Бейлънсън споделя, че с колегите му дълго са обсъждали по какъв начин да приложат технологията в обучението. Те откриват, че използването на VR повишава знанията и емпатията на участниците. „Тези, които изследваха виртуалното пространство, формираха по-дълбоки когнитивни връзки със съдържанието на науката“. Учените решават да приложат изследванията си, за да повишават нивото на информираност относно един от най-наболелите проблеми на съвремието. Те разработват VR симулация, която пресъздава застрашителните резултати от климатичните промени. Докато сухата статистика и научната терминология трудно могат да накарат човек да осъзнае мащабите на проблема, нагледната картина от бъдещето прави именно това. Симулацията, която носи името Stanford Ocean Acidification Experience, се развива в подводния свят и показва нагледно последствията от нарастващата киселинност в световния океан. Тя е следствие от огромните емисии въглероден двуокис, които затоплят прекомерно атмосферата, променят трайно климата и част от които се наслагват именно във водата, намалявайки нейното pH. Въпреки сериозността на проблема и добре подкрепените изследвания, хората не са достатъчно информирани за него, защото това явление получава далеч по-малко обществен отзвук и внимание в сравнение с други последици от климатичните промени. Първо, симулацията излага участниците на вредните изпарения на въглеродния диоксид, излизащ от колите в натоварен трафик. След това те се озовават в морето, където стават свидетели на това как коралите губят своята жизненост и страдат от киселинността на водата. През това време разказвачите – включително професори от Станфорд – обясняват какво се случва с морските обитатели. Способността на коралите, мидите, стридите и много други морски видове да изграждат своите черупки и скелети от калциев карбонат намалява значително поради повишаването на киселинността, която води до корозия. „Без тези видове, цялата хранителна мрежа може да се срине.“ Изводът от експеримента е, че участниците възприемат и разбират много по-ясно мащабите на проблема, след като се сблъскат нагледно с неговите последици. Те споделят, че симулацията е изключително реалистична и въздействаща. Резултатите от проведените впоследствие тестове върху участниците в симулацията също показват красноречиво, че те са възприели и запомнили значително по-голямо количество информация относно проблема в сравнение с традиционните методи на обучение. След като комбинирането на VR с фактите, свързани с изменението на климата, може да помогне за повишаване на „климатичната грамотност“, това очевидно е ценен алтернативен инструмент, който превъзхожда традиционните подходи.