сн. в. “Атака”

Ясната оценка за „Атака" ни дава самочувствието, че бъл­гарският национализъм е незаобиколима сила в политиката. В нощта след изборите Волен Сидеров имаше всички основания да демонстрира нараснало самочувствие. Доп­реди два месеца електоралният рейтинг на „Атака" беше безнадеждно клюмнал, а пове­чето социологически изследва­ния регистрираха одобрение за партията от около 1.2%.

Шансовете й да влезе в парла­мента изглеждаха нищожни, та какво оставаше да се пре­върне в ключов играч за съста­вянето на правителство. Какво се случи тогава, за да стане „Атака" наистина „незаобиколима сила"? До степен лидерът й важно да обяснява, че пред него не стои въпросът кого ще подкрепи, защото „аз ще подкрепя плана „Сидеров" и с него ще се коалирам"!

Обяснението би могло да се сведе до очевидното: Волен Сидеров разпозна в протестите през февруари чудесната възможност да се реанимира като говорител на „унизените и оскърбените". Щеше да бъде глупаво да я про­пусне и да не влезе „в образ", още повече че в поверената му роля на борец срещу ста­туквото отдавна изглеждаше неубедително. Било защото в no-миналия парламент облече официалния костюм и битка­та с „грухтящите прасета" се оказа имитация, било защото в миналото НС държеше управляващите за някой орган, което почти претопи електората му и отмъкна част от държавната му субсидия, лидерът на „Атака" се превърна в част от същото додеяло статукво и се нуждаеше от спешно имиджово освежаване.

Ето защо веднага след оставката на правителство­то атакистите ловко се прис­ламчиха към протестите, а като трибуна на бунтарската демонстрация послужи заседа­нието на Консултативния съвет за национална сигур­ност, което лидерът им напус­на заради несъгласие, че не е открито за журналистите и не са поканени представители на протестиращите, фръцването беше елементарен опит за измъкване от кръга на „отвратителните" и за пре­минаване в лагера на „отвра­тените", но така или иначе търсеният ефект беше постигнат - всички новинарски емисии започнаха с предизвикания от Сидеров „скандал".

Така операцията по неговото възкръс­ване като народен водач беше задей­ствана, за да прелее постепенно в неу­държим щурм към телевизионните студиа. Първо в „Панорама", оттам ната­тък - навсякъде и по всяко време на денонощието. Благо, кротко, по подобие на пастор, който не само лекува човеш­ките души, а обещава сакатите да про­ходят и слепите да прогледнат, лидерът на „Атака" напоително изложи и основа­нията си да поведе недоволните: „Много от нещата, които се чуват сега на улицата, съм ги говорил, писал и правил политика през последните 10 години. Това се признава, защото директни лозунги на „Атака" се скандират на улицата, включи­телно това, което пише на значката ни - ,Да си върнем България"."

Под същото мото премина преизбира­нето на Сидеров на внезапно насрочения навръх 3 март Първи извънреден нацио­нален сбор на „Атака". Делегатите изпя­ха и специално написана за събитието песничка:

Давай, Волене, ние сме с тебе,

за победа идва време,

заедно ще построим и България ще съградим.

Да развеем знамената, да си върнеме страната.

Хайде смело във атака, здрава работа ни чака.

За политическото съживяване на „Атака" беше използван познатият арсе­нал. Депутатите на Сидеров напуснаха Народното събрание само седмица преди очакваното му разпускане, което означа­ваше, че ще се търсят всякакви възмож­ности за разграничаване от намразената политическа класа. Най-вече атрактивни - като тази да сложиш имената и сним­ките на „националните предатели", гла­сували срещу национализацията на елек­троразпределителните дружества, и извънредно популистки - под формата на обещания за пенсии от 500 и минимална заплата от 1,000 лева.

И ето че номерът мина! На 12 май атакистите не просто спе­челиха 7.3%, а по същество извлякоха изгода от недоволството (по Би Би Си) и инкасираха нещастието в своя полза (по Ройтерс). Стига вотът да не се беше разпръснал сред нейните подобия, „Атака" можеше да осребри гнева далеч по-внушително. Самият факт, че Нацио­налният фронт за спасение на България остана на косъм извън парламента с 3.8%, показа достатъчно ясно, че ако не се беше случил разпадът в партията „майка", налице е имало сериозни ресурси за появата на голям националистически блок.

Впрочем лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е и собственик на теле­визията, създала Волен Сидеров като явление, днес би трябвало да си скубе косите. Не толкова, защото двамата влязоха в остър конфликт и пътищата им се разделиха, колкото заради липсата на маркетингова гъвкавост.

Какво имам предвид ли?

Симеонов отново заложи на пропаган­дата от телевизора и тя, както се видя, продължи да дава резултати. Той обаче пропусна да опредмети популизма, а Сидеров го направи, ясно осъзнавайки, че „Атака" няма да влезе в следващия парла­мент само с площадни изяви, на които лансира програмата си срещу „колониалното робство" и бълнува за залежи от злато, гигантски пенсии и още по-грама- дански заплати. Не, не става дума за покупко-продажба на гласове. А може и да става, но поне беше хитро замаскирана като проява на милосърдие. По същия начин на изборите в Гърция миналата година крайнодясната „Златна зора" вкара в 300-местния парла­мент 18 депутати, след което лидерът й Николаос Михалолиакос каза досущ като Сидеров: .Днешният вот доказа, че националистическото движение е факт, който е установен и не може да се прене­брегва. „Златна зора" представлява Гър­ция на бъдещето."

Триумфът на гръцките националисти се дължеше на нещо простичко. Вместо да крещят по улиците и да агитират с гланцирани бланки с набелязани мерки за по-добър живот, те се опитаха да пома­гат като Тимур и неговата команда. Оказваха финансова помощ на закъсали­те. Помагаха на възрастните да си взе­мат пенсиите. Поправяха осветлението на площади и улици. Раздаваха пакети с храна по домовете на хора в безизходица. В някои квартали с голяма престъпност дори организираха групи за бърза реакция при нападения на имоти или магазини, докато дойде полицията.

В началото на май тази година „Златна зора" продължи да раздава хранителни помощи на нуждаещите се, въпреки че от Съвета на Европа поискаха забраната й заради ксенофобски прояви, а кметът на Атина издаде заповед срещу „расист­ката помощна кампания" под наслов „Само за гърци". В това време пък ние следяхме българските предизборни хрони­ки, от които научихме, че:

-,Атака" продължава инициативата си „Социални отряди". Този път национали­стите помогнаха с хранителни продукти от първа необходимост на Гинка Стойчева от село Дебелт, община Средец. Жената живее със сина си и от години нямат ток в дома си...

- Социалните отряди на ,Атака" подпо­могнаха с хранителни продукти и Величка Сакърова от Средец, която е вдовица от години. Поради тежки заболявания Величка не може да работи, а помощи не е получа­вала...

- Кандидат-депутатът на ПП „Атака" Николай Александров, общинският коорди­натор за Варна Александър Йовчев и членове на социалния отряд в града дариха пералня на Анелия Илиева и 6-годишната й дъщеря Елеонора. Майката и дъщерята са в крайно бедстващо положение, а детето е с много рядка генетична болест...

И т.н., и т.н.

Волен Сидеров, предполагам, е заим­ствал идеята, но това „плагиатство" по никакъв начин не омаловажава стратеги­ята му. Дори да възразите колко е долнопробно да подаряваш пари, салами и перални на бедстващите, „Атака" напра­ви конкретни жестове за конкретни хора, докато всички останали замръзнаха на първо ниво в съревнованието по популизъм. Разбира се, Сидеров игра особено цинично. Давайки си сметка, че годината не е 2005-а, когато стартиралата от едно телевизионно предаване коалиция успя да се представи за алтернатива на статук­вото, той не можеше просто ей така да се появи с мегафон и да оглави протести­те. Каквито и наивници да са ходили по митингите й, те все са си давали смет­ка, че през всичките осем години „Атака" бавно и полека биваше опитомявана, а спорадичните акции - било срещу новини­те на турски език, било за импийчмънт на президента Първанов, едва поддържа­ха кондицията й. В това време ръковод­ството си накупи служебни коли, облече маркови костюми, дори издигна виден бизнесмен за кандидат-кмет на София. Пищните мероприятия срещу „мафията" - шествия и тържества с докарани от цялата страна симпатизанти, удариха в земята дори „автобусите" на ДПС. И ако съмненията, че „Атака" е била подпомог­ната финансово от родни или руски задкулисия да не получаваха железни доказа­телства, антисистемните играчи идеал­но се вписаха в партократичния елит. Някои чак заприличаха на онези воеводи след Освобождението, за които Захарий Стоянов беше написал: „Вратовете им дебели, рубли да броиш на тях"...

На този фон, ако бяхме „нормална дър­жава", на Сидеров щеше да се наложи да обяснява по какви причини битката с „мафията" не му се получи. И той го зна­еше прекрасно. Въпреки че нито Гинка Стойчева от село Дебелт, нито Величка Сакърова от община Средец са се сети­ли да го попитат, лидерът на „Атака" точно прецени, че трябва да го играе като Бога с машината в древногръцка трагедия - спуска се с една пералня, казва две-три думи срещу колониалното робство и отново се възкачва, за да занесе перални и на други бедстващи семейства.

Елементарно, но ефектно и ефектив­но. Най-малкото защото Волен използва пералнята в двата смисъла на думата - като предмет и като метафора. И тъй като оттук нататък съставянето на правителство ще зависи от препирането на спомени и от центрофугирането на зависимости, предстои да видим дали упътването за употреба е в него­вите ръце, или някой му натиска копче­тата.

Любослава Русева