Минималната присъда за дрогираните шофьори да е 5 г., а не 3 г. както е сега и задължително да получават ефективна присъда, искат от ГЕРБ. Управляващите внесоха исканията си за промени в Наказателния кодекс и Закона за движение по пътищата. Вносители на законопроекта са Красимир Ципов, Десислава Атанасова и председателката на правната комисия Анна Александрова.
По-високи наказания и за шофиране в нетрезво състояние, предлагат от ГЕРБ. От 1 до 5 г., а не както сега от 1 до 3 г. затвор да грози всеки седнал зад волана с над 1,2 промила в кръвта. Глобата от 200 до 1000 лв. пък да се увеличи на 500 до 1500 лв. При шофиране с над 0,5 промила, след като вече е бил осъждан за шофиране с алкохол в кръвта, управляващите предлагат от 2 до 6 г. затвор и глоба от 1000 до 5000 лв. Сега тези водачи могат да получат от 1 до 5 г. затвор и далеч по-ниска глоба - между 500 и 1500 лв. От управляващата партия предлагат по-тежки наказания не само за дрогираните и пияни шофьори, но и за тези предизвикали смърт по непредпазливост. Когато шофьор е причинил смърт по непредпазливост наказанието да е не затвор от 2 до 6 г., а от 3 до 8 г. В особено тежки случаи пък наказанието да не е от 3 до 10 г. затвор, а от 4 до 12 г. В мотивите се отбелязват плашеща тенденция в нарастването на броя на заловените шофьори употребили алкохол или наркотици. Например за 2017 г. МВР е регистрирало 2743 завителски материала, а за 2018 г. - 3271 заявителски материала. През 2019 г. са с 600 повече осъдените дрогирани шофьори спрямо 2017 г. Внесените промени целят и превенция, се посочва още в мотивите, като съдът да може да постанови лечение от алкохолна или наркотична зависимост. Искания за по-строги наказания за шофьори след употреба на алкохол и наркотици са внесени в деловодството на парламента и от ВМРО и "Воля". До тези предложения се стигна след катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков, а виновен за трагедията се оказа 22-годишен младеж употребил наркотици.
