Много хора, преживели нацисткия ад на Холокоста, са доскорошни и дори настоящи наши съвременници. Такъв е и Владислав Шпилман, пианистът, чиито мемоари вдъхновяват режисьора Роман Полански да създаде екранизация с едноименното заглавие – филмът „Пианистът“ (2002), който спечели три награди „Оскар“, наградата за най-добър филм на Британската академия за филмови и телевизионни изкуства, „Златна палма“ на фестивала в Кан и др. Това е история, която може би ви е развълнувала, особено поради факта, че е базирана на истински събития, пише „Списание 8“. Бъдещият световноизвестен пианист и композитор се ражда на 5 декември 1911 г. в Полша в еврейско семейство. Първите си уроци по пиано получава в Музикалната академия на Шопен във Варшава. Негови преподаватели са ученици на известния композитор Ференц Лист. През 1931 г. Шпилман постъпва като студент в престижната Академия на изкуствата в Берлин. Но само две години по-късно, когато

Адолф Хитлер завзема властта в Германия

се завръща в родината си. Прочува се като виртуозен пианист и започва да композира първите си музикални произведения. На 1 април 1935 г. Владислав Шпилман започва работа като щатен пианист в Полското радио. Освен класическа музика той изпълнява и джаз вариации. По време на едно от изпълненията му на живо по радиото, на 23 септември 1939 г., се чува зловещ тътен от немска бомбардировка и пианистът е принуден да прекъсне изпълнението си. В този момент той свири „Ноктюрно“ на Фредерик Шопен. Това е последното изпълнение на музика на живо по радиото до края на войната. В този промеждутък от време Полското радио е изключено от ефир от нацистките нашественици и спира да функционира.

Интересен е фактът, че пианистът се завръща на работата си в радиото още през 1945 г. (след края на Втората световна война) и продължава да свири творбата на Шопен точно от там, докъдето е стигнал 6 години по-рано. Но какво се случва с вече утвърдения еврейски музикант по време на

този мъчителен период от 6 години

в който той е преследван от нацистите и е в постоянна битка за оцеляването си? Датата е 31 октомври. Годината 1940-а. Всички евреи, живеещи във Варшава, в това число и Шпилман и неговото семейство, са принудени да се изселят в „еврейския квартал“, по-известен като Варшавското гето. Това е най-голямото гето, създавано по времето на Втората световна война. В него дом намират над 400 000 евреи. Храната е лукс и най-често се внася нелегално. Незабавно е издигната и дебела стена, която отделя гетото от останалата част на окупирана Варшава. За щастие, Шпилман успява да продължи работа си като пианист, свирейки в кафенета и ресторанти в гетото. Така младежът припечелва някакви пари, с които трябва да издържа себе си и шестчленното си семейство, което включва него, майка му, баща му, брат му и двете му сестри. През 1942 г. цялото му семейство е депортирано в Треблинка – нацистки концентрационен лагер, намиращ се на около 80 км от Варшава. В него смъртта си намират между 700 хил. и 900 хил. полски евреи и цигани. Това го прави третият по големина лагер на смъртта спрямо броя на погубените в него животи. При качването на семейство Шпилман във влака за Треблинка полицейският служител Ицхак Хелър

разпознава талантливия пианист

на чийто концерт е присъствал. Той буквално го изхвърля от влака и го измъква от редиците на хората от гетото. За съжаление останалите членове на семейството му нямат този късмет. Всички те намират смъртта си по време на войната. Шпилман се завръща в гетото като работник, но същевременно започва да подпомага контрабандата на оръжия сред еврейската общност, която планира своето въстание срещу нацистите. Тази дейност продължава до февруари 1943 година, когато Варшавското гето е унищожено, а всички негови жители са депортирани. Владислав Шпилман успява да се скрие и остава във Варшава. Често сменя местообитанието си, като на няколко пъти се измъква на косъм от ръцете на германските войници. Оцелява благодарение на помощта на колегите си от Полското радио и свои приятели музиканти. Шпилман си отива от този свят на 6 юли 2000 г., когато е на 88-годишна възраст. На 25 септември 2011 г. Полското радио официално е преименувано и вече носи неговото име.