Църквата почита на 20 септември Св. великомъченик Евстатий Плакида и пострадалите с него - жена му Татяна и чедата му Агапий и Теопист. Св. великомъченик Евстатий живял през втората половина на първия и първите десетилетия на втория век. Като езичник носел името Плакида.

Бил прославен римски пълководец при царуването на императорите Тит и Траян. Евстатий расъл в езичество, но по-късно приел свето Кръщение заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист. Първото изпитание у него било това, че изгубил цялото си богато имущество и измрели всичките му слуги.

За него било особено тежко да изпадне изведнъж в крайна бедност и да се лиши от помощниците си. Към големите материални лишения се прибавили оскърбленията от предишните му приятели. Станал последен бедняк, той узнал, че повече от тях са обичали в него само богатството му. Те го изоставили в нещастието. Готови били да обвинят него за постигналите го беди.

Евстатий преживял това много тежко. Решил да напусне родината си заедно с цялото си семейство. Не искал да живее повече там, гдето станала печалната промяна в живота му. Не можел да понася това, че хората изменили коренно отношенията си към него, към жена му, към синовете му. Той заминал за Египет, гдето можел да скрие своя сан.

Заел се с надничарска работа, за да прехранва семейството си. Тук обаче го сполетяла още по-голяма беда: разбойник отвлякъл жена му, а синовете му се изгубили в пустинята. Евстатий прекарал в Египет 15 години в мъки, лишения и труд. В това време варвари застрашавали столицата на империята – Рим. Император Траян си спомнил за бившия военачалник Плакида, който неведнъж отблъсквал с успех враговете. Заповядал да го намерят, за да му повери наново командването на войската. Евстатий бил открит и доведен в Рим.

Императорът го приел с почести и го назначил за върховен началник на римската войска. Походът срещу варварите завършил с блестящ успех. Евстатий се връщал тържествено в Рим начело на победоносната войска. При това завръщане той имал голямо щастие: в лицата на двама прекрасни момци войници открил своите синове, а в лицето на една жена, която прислужвала във войската – своята съпруга.

Овчари били отървали синовете му от нападналите ги в пустинята зверове и ги отгледали като свои чеда. Бог бил избавил жена му от нейния пленител, като го наказал със смърт. Вестта за това чудно събитие се разпространила бързо измежду войниците. 

И цялата войска споделила радостта на своя любим военачалник. Като че ли нищо вече не могло да помрачи радостта на събралите се наново след толкова тежки години съпруг, съпруга и синове. Новият император Адриан, който наследил умрелия Тит, приел с големи почести удържалите славна победа над варварите и пожелал да отпразнува това събитие чрез тържествено жертвоприношение на езическите богове. Насъбрали се за вземат участие в това празненство всички войници, всички граждани на Рим, които все още вярвали в езическите богове.

Само Плакида, главният виновник на честваното събитие, не се оказал в храма. Адриан наредил веднага да го извикат. Запитал го: - Защо не вземаш участие в благодарственото жертвоприношение на боговете? - Аз съм християнин - отговорил Евстатий. Разгневен от тоя отговор и разярен до крайност от съпротивата на Евстатий да вземе участие в езическото празненство, император Адриан не пощадил прославения с победи и любов от народа военачалник.

Лишил го от военен сан и заповядал да го предадат заедно с цялото му семейство на зверовете в цирка. За изумление на многобройните посетители в цирка, зверовете не се допрели до Евстатий, до жена му и синовете му. После били хвърлени в нагорещена пещ, където се сдобили с мъченическа смърт. Телата им обаче останали невредими в огъня. Благочестиви християни ги погребали с почести през 126 г.