В чикагското предградие „Маунт Проспект“ се сформира нова танцова група за народни танци. „Мисля, че въпреки богатото присъствие на подобни състави тук като „Хоро“, които се придържат към по-традиционния фолклор, което аз адмирирам, и „Верея“, ние ще бъдем различни“, казва основателят на Vivanov Dance Group Валентин Иванов. Името на групата е акроним от неговото име. Валентин е безкрайно ентусиазиран от проекта и вече има няколко покани на фестивали. Групата ще се представя на
професионално ниво
и ще е отворена към нови членове, които имат предишен опит в народните танци, особено от участия в ансамбли. В момента в нея танцуват 12 жени и четирима мъже. „Тук сме четирима професионалисти, останалите са били в самодейни състави, но все пак имат школовката, която им е нужна, за да са в синхрон с останалите“, пояснява Валентин. Засега съставът е разработил една хореография на танц, наречен „Северозападни мотиви“, който се базира на оригиналното хоро „Шалауна“. Формацията упорито работи върху още няколко танца. „Залагаме на по-модернистичен фолклор, правим по-съвременен прочит, който смятаме, че ще се хареса много на публиката“, разкрива също Валентин. Създателят на новата група има богат опит във фолклорни формации от България. Наистина богат. И е работил с едни от най-големите имена в Родината.
След като завършва академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, Валентин работи с почти всички професионални частни състави в Родината. Започва от „Източен вятър“ на Васил Герлимов, после е част от състава, който играе в спектакъла „Легендата“ на Лили Игнатова, който е поставен и на сцената на прочутата зала „Роял Албърт хол“ в Лондон. Следва година и половина с „Етника“. Да, „Етника“ с които работи години наред Слави Трифонов. „Чувството да застанеш пред 30-хилядна публика, която скандира, е неописуемо“, казва Валентин. Преминал през школата на „Шоуто на Слави“, Валентин се озовава в не по-малко амбициозен проект. „Осем години и половина, даже
почти девет години бях при госпожа Нешка Робева
Последните три от тях бях ръководител на нейния състав за спектаклите, които тя аранжираше и представяше из страната.“ Част от спектаклите на Робева, в които е танцувал Валентин, са „Два свята“, „Орисия“, „Готови ли сте“, „Среща в „Спометът“, „Видрица“, „Купонът“, като през последните три е автор на някои от танците. Питам Валентин дали госпожа Нешка Робева е толкова строга, колкото сме чували. „Строга е, държи на дисциплината“, отговаря той. „Канеше различни специалисти по аржентинско танго, по акробатичен рок и трябваше да се учим и от тях. При нея няма искаш или не искаш“, допълва с усмивка нашият танцьор. „Ако я няма тази дисциплина, няма да има успехи. Същото важи и за Слави“, веднага прибавя Валентин. „Иначе всичко става половинчато и с компромиси, а при тях компромиси няма“, споменава още той.
Валентин идва в Америка преди пет години заедно със семейството си. „Кандидатствах за зелена карта 10 години и те най-накрая ме изтеглиха“, казва българинът. Съпругата му Таня Виванов също е професионален танцьор по народни танци (с опит от ансамбъл „Загоре“) и има висше академично образование по хореография. Отначало двамата танцуват известно време с ансамбъл „Верея“. Сега Таня е преподавател в школата по народни танци „Българика“. „Идеята за наша група възникна отдавна. Много мои приятели също настояваха за това. Накрая се събрахме няколко души и започнахме да репетираме от началото на октомври миналата година“, спомня си Валентин. В създаването на състава участва и Таня, която също е негов ръководител.
Прощъпалникът на Vivanov Dance
е бил в края на март на пролетния фестивал в Университета на Илинойс, който почита източноевропейските и средиземноморските култури. Групата беше поканена и на представянето на книгата на Христо Стоичков „Историята“. В началото на юни ще има представяне на „Българотеката“, организирана от „Българика“. През септември можем да ги видим във фестивала в предградието „Маунт Проспект“, а през октомври на фестивал в Питсбърг.
