Текст в читанка за четвърти клас от 2009 г. на издателство "Просвета" възмути родители и учители от Чикаго. "Страхотният букет" от френския хуморист Рьоне Госини разказва за малкия Никола, който иска да подари букет цветя за рождения ден на майка си. На френски разказът вероятно звучи забавно, но дали изразите, употребени в българския превод, са подходящи за детското съзнание, е доста спорен въпрос.

Като много български родители в Америка Николай и Любомира Дундарови записват децата си на българско училище, защото смятат, че е важно те да могат да говорят и да пишат на майчиния език. Но преди няколко дни попадат на текста за малкия Никола и започват да се притесняват, че усилията им да образоват децата си могат да се окажат напразни. Родителите се свързаха с екипа на BiT Новините, за да изразят възмущението си от текста, който редакторите са включили

в читанката на детето им. Когато осемгодишната им дъщеричка започва да чете на глас репликите от текста „Какъв е тъп", „Колко е тъп", „Ти си тъп", родителите не могат да повярват на това, което чуват. „Казахме на детето да прочете няколко пъти текста, защото мислехме, че не прочита правилно думите, докато ние не взехме и не го прочетохме" - разказва Любомира Дундарова. „Щях да ти ударя един", „здравата го перна с букета", „и му запратих цветята по главата" - това са още няколко израза, които семейството не би искало дъщеря им да чете. „Как да обясня на моята осемгодишна дъщеря какво означава и какво искат да кажат с този израз", споделя неудобството, което е изпитала Любомира.

Потресен от съдържанието на текста остава и бащата на малката четвъртокласничка. „Има редактори, рецензенти, технически редактори, коректори... И всички тези хора са пропуснали тези думи, а най-лошото е, че може би не са ги пропуснали, а мислят, че това е нормална реч" - каза Николай Дундаров. „Учебникът дори е одобрен със заповед на министъра на образованието и науката."

Веднага след като прочитат произведението, загрижените родители пишат до Малко българско училище, където са записани децата им. „Предполагам, че на френски звучи смешно, но намирам, че преводът е много беден", коментира директорът на училището Живка Бубалова. „Произведението не е по мой вкус, още по-малко езикът в него. То е включено в програмата за четвърти клас, но когато аз преподавам, винаги подбирам българските автори." Живка Бубалова също споделя опасенията на родителите, че редакторите изобщо не обръщат внимание на текстовете, които включват в учебниците на децата. „Смея да кажа, че най-вероятно не ги четат. Знам, че този всекидневен битов език между децата в България в момента е малко по-груб, но въпреки всичко редакторите са длъжни да четат и да селекционират това, което трябва да стигне до детското съзнание" - допълва Живка Бубалова.

През април ръководството на Малко българско училище ще се срещне с представители на друго издателство, за да обсъдят дали на пазара има по-подходящи учебници, по които да учат малчуганите. Семейство Дундарови също не възнамерява да се откаже от битката си за българския книжовен език и ще продължи да търси как подобни текстве стигат до децата им. "Мисля да пиша до издателство "Просвета" и може би до министъра на българското образование" - споделя бъдещите си намерения Любомира.

В следващия брой ще ви представим и позицията на министерството.