Гергана Апостолова-Костова тренира киокушин карате от 30 години. Неин треньор е шихан (от японски - учител) Емил Костов - световен шампион и многократен европейски шампион по карате киокушинкай. Тя самата също е двукратна световна шампионка, както и трикратна европейска шампионка и многократна шампионка на Америка. Гергана е и бивш автомобилен състезател. Тя е първата българка, участвала в 24-часовото състезание на пистата на Формула 1 „Нюрнбурнгринг" (Германия). Първата българка, участничка във Формула 3,000, а рекордът й още е недостижим. Сред първите три жени в света е, които стават пилот на „Мицубиши". Единствената българка, участвала в рали „Монте Карло", придружена от своята майка като навигатор - легендарната българска шампионка по автомобилизъм Елена Апостолова. В момента е главен инструктор по киокушин карате на деца (5-18 години), жени и мъже в спортен карате клуб „Киокушин спирит"-Бургас, член на Българска киокушин асоциация - ИКО България.
В средата на миналия месец стана за втори път световна шампионка именно в родината на каратето Япония. Какви усилия са нужни, за да направиш такова постижение?
-Изключително трудно е да спечелиш за първи път такава титла, а още по-трудно е да я повториш. Неслучайно преди 5 години за първи път стигнах до този връх в Япония и в рамките на тези години се класирах втора, трета и четвърта. Изключително тежко съревнование. Много се радвам, че трудът, който положихме с моя треньор, всички тези лишения, компромиси и т.н. допринесоха за този голям успех - да спечелим световната титла отново 5 години по-късно.
Нека те върнем назад във времето- не 5, а доста години по-късно. Как реши да се занимаваш с този силов спорт, който е по-скоро мъжки?
-Започнах на 9 години през далечната 1985 г. Тогава не се тренираше официално карате киокушин или въобще какъвто и да е вид карате. Като всяко малко дете харесвах забранените неща. За мен беше предизвикателство да открия школата по карате в едно военно поделение. Тренирахме в салона на детското училище. Бяхме около 10 ентусиасти. Аз бях най-малкият член на школата. По принцип съм си бойна натура и мога да кажа, че така открих моята същност. Карате киокушин не е просто бойно изкуство. То е начин на живот.
Разкажи ни нещо повече за киокушин карате. Каква е разликата между ката и кумите например?
-Киокушин е най-силовият стил карате, тъй като при него има реален бой. Мъже и жени над 18 години се съревновават без предпазители. Забранени са удари с ръце в главата, но с крака са разрешени. С ръце може в торса, навсякъде като цяло в тялото без главата. Кумите и ката са всъщност двете дисциплини в киокушин. Кумите е боят, който описах вече, а ката е бой с въображаеми противници. Има различни по сложност кати, които са заучени в определен ред елементи, било то техники (удари с ръце или крака), позиции. Т.е. ти трябва да покажеш реален бой, но за да можеш да го правиш, да го практикуваш, да участваш на състезания, трябва да умееш да се биеш и на кумите. Иначе ще бъде като едно съчетание от гимнастика.
Освен състезател си вече и треньор. Как се справяш с отговорността да тренираш млади таланти?
-Както аз, така и моя треньор, който е и наставник на националния отбор на Българската асоциация по киокушин - шихан Емил Костов (също световен шампион), мога да кажа, че има още много какво да научим. Много се радвам, че можем да споделяме знанията си с нашите възпитаници. Съответно в клубовете, които представляваме - СКК „Киокушин спирит'" в Бургас и СК „Ичи-геки" във Варна, се радваме да споделяме опит и с другите клубове в нашата асоциация. Но най-хубавото чувство е, когато си постигнал нещо, имаш желание да го предадеш на своите каратеки и най-накрая виждаш резултат в тях. Рядко се среща добър състезател да бъде добър треньор, но аз мисля, че имаме много добър пример за подражание като нашия треньор шихан Емил Костов. Той е световен шампион, прави шампиони и мисля, че вървим, включително и аз, по неговите стъпки.
Виждаш ли у вашите възпитаници такива, които имат потенциал да постигнат вашите резултати и дори да ви задминат?
-Малко са, но има такива сред нашите каратеки. Неслучайно моят съотборник Захари Дамянов стана вицесветовен шампион в супертежка категория над 90 кг. Той е и двукратен европейски шампион, двукратен шампион на САЩ. В Щатите имаме завоювани титли на ката от нашите възпитаници. Имаме европейски шампиони на ката при юношите, вицеевропейски шампиони при юношите на кумите. Така че мисля, че ако тези хора, тези състезатели се задържат, наистина ще постигнат и върховото постижение, а именно световната титла. Най-вече те трябва да го желаят, защото това, което ние можем да развием у тях, ние го правим. Раздаваме се. Другото вече зависи от самите тях. Много важно по време на тяхната подготовка и по време на опита, който трупат по пътя на карате киокушин, е да умеят да губят. Не само да умеят да печелят. Това е истинският път да стигнат до световната титла. Т.е. да си вземат поука от всеки един двубой, от всяко едно съревнование. За да умееш да печелиш, трябва и да умееш да губиш.
Завръщаш се само преди няколко дни от Европейското първенство по кумите и ката, където заедно с шихан Емил Костов придружихте състезателите ни. Какво постигнаха възпитаниците ви?
-Отборът се представи добре, най-вече при юношите и девойките. Те загубиха на квалификациите, но това беше много добър опит за тях. Все пак някои от тях дебютираха на такова престижно първенство. Състезатели бяха общо 540 от 27 държави. Голям успех постигна Захари Дамянов, който стана вицешампион. Въпреки че всички очакваха да защити своята титла, никога не е толкова лесно, колкото всички други си мислят. Много по-трудно е защитиш титла, отколкото за първи път да я завоюваш, без значение каква е тя - национален, континентален или световен мащаб. Срещата беше много оспорвана, защото на финала той се съревновава с много силен състезател. Захари показа много добра игра и най-важното е, че нашият треньор остана доволен от него. Това е по-важно от резултата - оценката на треньора. Постигнахме и злато на ката при девойките в лицето на Мария Маринова.
Какво предстои оттук нататък за теб лично и за отбора?
-На 27 юни започва турнирът „Ол Америкън турнамент", който се провежда в „Хънтър колидж'' в Манхатан, Ню Йорк. Там също пристигат много силни състезатели от Япония, Русия, Полша и от България. Аз съм 7-кратна победителка в него. При мъжете то е и квалификация за световно първенство, което доказва, че състезанието е с високо реноме. Тази година ще вземем участие трима състезатели от България - аз, Кирил Боев и Христо Йорданов на ката. В Америка няма разделение на мъже и жени в дисциплината ката за разлика от Европа и Япония. И двата пола се състезават заедно. След това в столицата на Бразилия ще се проведе Континенталното отборно световно първенство. То е веднъж на десет години и е много престижно. По покана на бразилското правителство от всеки един континент ще участват по един или по два отбора. Общо са 13, които ще бъдат съставени от състезатели, избрани от Международната карате организация „Киокушинкайкан" в Япония. В зависимост от успехите, които са постигнали, японците решават кой състезател ще участва в отбора (в случая на Централна и Източна Европа), който се състои от петима души. В Източна Европа ние имаме честта да бъдем избрани в дисциплина ката - при жените в мое лице, при мъжете Захари Дамянов, а при ветераните- Диян Станев. Останалите две места заемат двама поляци. За нас е огромна чест, че сме част от отбора на Европа и ще дадем най-доброто от себе си, за да постигнем отборен и индивидуален успех.
И последно. Какви напътствия ще дадеш на младите състезатели, които искат да се занимават с това изкуство както тук в САЩ, така и в Родината?
-Както в живота, всичко зависи от самите тях - дали искат да се развиват в тази насока. Когато човек си търси оправдание да не спортува, той си търси оправдание за всяко едно начинание, с което се захване. Карате киокушин е начин на живот. То не само крепи физиката, то крепи психиката и духа. А какво по-хубаво от това да имаш една такава хармония? Постигнеш ли този синхрон, постигаш всичко, което си пожелаеш в живота, не само в спорта. Карате киокушин те изгражда като личност. Прави те дисциплиниран, самостоятелен, отговорен. Независимо че си сам на татамито, без значение коя дисциплина практикуваш - кумите или ката, зад теб има освен един голям колектив, който е не само от твоето доджо (твоята зала), но и колектив от цял свят. Ние всички си помагаме. Имаме колегиални взаимоотношения. Препоръчвам на всеки, който иска да постигне нещо повече в този живот, нека опита да се докосне до това бойно изкуство карате киокушин. Аз мисля, че няма да бъде разочарован, а напротив - ще усети истинския адреналин и - дай Боже! - да се докосне и до някоя титла.
