Босилеград
Босилеград е малко градче, където живеят около десетина хиляди души по думите на кмета Владимир Захариев. Там 99 процента са българи. Но много от тях казват, че сръбските власти умишлено нарушават правата им на малцинство, гарантирани от иначе доста либералната конституция на страната. „Преследват ме на всяка крачка", казва Димитър Димитров, по прякор Треперски. Той е един от най-ревностните защитници на всичко българско в тези земи, които наричаме Западни покрайнини. Къщата му се вижда отдалеч, а възрожденският й дух е запазен от десетките символи от българската история. Срещу дома на Треперски има чешма, боядисана в цветовете на родния трибагреник. Ето „за тази чешма там, за този флаг съм получавал призовка, че съм предизвикал национална, верска и каква ли там нетърпимост и раздор".
Случаят с чешмата е само един от малкото примери, с които Треперски казва, че сръбските власти преследват всеки, който иска да му бъдат спазвани правата на българско малцинство, гарантирани му от закона. Но от написаното на хартия до релната действителност има голяма разлика. „Държавата целенасочено не иска да финансира по тези краища, казва Треперски. - Хората са готови за един литър олио или едно чувалче брашно да си продадат и майката. Бедни хора се много леко манипулират."
Представителят на сръбската власт в Босилеград е кметът Владимир Захариев. Пред камерите обича да казва, че сърцето му е българско и се гордее с това. Но много от българите тук казват, че съвсем не е така. Кметът обаче отвръща на удара. „Тука има една шепа народ, която застъпва за своите интереси и кои за пара са готови да продадат всичко живо. Не всички, една шепа, които оглавяват една-две организации - те са българи за пари", казва ми Владимир Захариев. Кметът е доста словоохотлив и провокативните въпроси не го плашат. Напротив - говори с охота за всичко, което е направил за българите в Босилеград за четирите си мандата на поста. Подчертава близките си отношения с властите в София и особено приятелството си с бившия и вероятно бъдещ премиер Бойко Борисов. На рекламна брошура гордо позира
„С Брат ми Бойко Борисов"
Двамата са наистина като политически братя близнаци. И Захариев строи спортна зала в града, но не я е довършил. Треперски казва, че преди всеки важен вот кметът започва някой проект, но не го довършва.
Сега Захариев се кандидатира и за още един пост - в Националния съвет на българското мнозинство. Обещава, че като вземе и тази власт, ще се реши и един от другите проблеми тук - липсата на български учебници, гарантирни по закон. Александра Димитрова е майка на две деца и иска те да учат на майчиния си език. Но казва, че от години учебници на български няма. Децата са принудени сами да си превеждат от сръбските лекции. „Тази година се наложи голяма част от паралелките, които се обучават на български, да преминат на сръбски. За мен това, което наричам експеримент с обучението по български език, приключи", споделя тя.
Образованието и медиите са двата начина за бърза асимилация, които сръбските власти използват според председателя на Културния информационен център в Босилеград Иван Николов. Той участва в панела „Общности, институции и медии. Ролята на задграничните медии за общността - информация, образование, самосъзнание" в рамките на Десетата световна среща на българските медии, организирана от БТА и АБМС.
По думите на Николов е прекратено издаването на няколко вестника на български език, съкратени са и радио и тв емисиите на български. Проблемите с ползването на каналите на българските ефирни телевизии се появиха с цифровизацията и въпреки усилията на българските организации в Западните покрайнини няма качествен сигнал, посочи Иван Николов.
Той заяви, че от 1960 до 1987 г. българският език поетапно е изхвърлян от училищата и се преподава като „чуждестранен" само 2-3 часа седмично. Недостатъчно се изучават и българска история и култура. Всички предмети и учебници са на сръбски език, недостатъчно се обръща внимание на българската история и култура, добави Николов. Той цитира данни на сръбския статистически институт, според които броят на българите в Сърбия от 1961 до 2011 г. е спаднал от 61 000 на 18 500, а от тях само 13 000 твърдят, че говорят майчин български език.
Последният ден от Десетата медийна среща ще е в друг сръбски град - Цариброд.
