Годината е 2012 г. На власт е първото правителство на Бойко Борисов, около когото в онези дни все още витае ореолът на борец с престъпността от годините му в МВР, когато лично предвождаше акции срещу наркотрафиканти и автокрадци. Но ореолът си е ореол, а борбата с корупцията клони към нула. На това мнение е и Европейската комисия, която в началото на юли същата година се готви да публикува поредния негативен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка.
По онова време все още има значение какво мисли Брюксел за борбата с корупцията в България, пише mediapool. В следващите няколко години този механизъм става безсмислен - както защото политиците и обществото вече не се впечатляват от критиките на европейските чиновници, така и защото самите те като че ли се уморяват.
През 2018 г., докато начело на ЕК е Жан-Клод Юнкер, наблюдението над България е отменено, а самият механизъм е трансформиран в такъв за върховенството на закона, по който се прави мониторинг над всички европейски страни. И никой не се впечатлява от изводите.
Пощада за никого няма
Но през 2012 г., когато започва тази история, бе важна едва лине всяка дума от поредния мониторнигтов доклад. Часове преди документът да бъде публикуван, полицията и прокуратурата провеждат операция, при която е арестуван тогавашният депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов.
Обвиненията са за търговия с влияние. Разследващите твърдят, че народният представител е поискал 100 хил. лв., за да окаже въздействие върху шефа на областната дирекция по земеделие в Монтана, който пък трябвало да реши спор за нива с рапица между двама земеделски производители в полза на единия. Заради слухове, че може да е свързан по някакъв начин с друг депутат от ГЕРБ, влиятелната по онова време Искра Фидосова, тя изпада в немилост и ГЕРБ се лишава от тогавашното си юридическо острие.
Аврамов остава за известно време в ареста. А от партия ГЕРБ е изключен в рамките на няколко часа. В деня след ареста му е оповестен докладът на ЕК. Партийният лидер и тогавашен премиер Борисов заявява:
"Предупреждавам ви, че много внимателно наблюдавам, само да чуя някъде че се говори, така че си дръжте хората изкъсо, много бъдете дисциплинирани и стриктни, защото пощада за никого няма".
Тази закана звучи чудесно за пред камерите. Но реалността е много по-различна.
Годината е 2025 г. Аврамов е депутат. Всъщност той е бил такъв в последните шест Народни събрания. В сегашното отново работи в своята област на експертиза – член на комисията по земеделие и гори.
А какво се случва с делото му? Нищо, спряно е. Причината е тривиална, но непреодолима. След последното му избиране за депутат Аврамов отново има имунитет. При това положение процесът задължително спира.
По-интересното е, че прокуратурата, поне до момента, не беше съобщавала да е искала снемане на имунитета на Аврамов. В миналото проблем по тази линия не е имало. В момента, в който имунитетът бъде поискан, Аврамов сам се отказва от него. Сега обаче искане няма.
Всичко това набързо се промени след като в края на миналата седмица Mediapool изпрати запитване с въпроси ще бъде ли поискан имунитетът на Аврамов. Във вторник бе пуснато съобщение, че в парламента е внесено искане. Разбира се, между двете събития няма нищо общо. Самият Аврамов отказа да говори. Заяви, че е в среща и не е удобно да отговаря на въпроси.
Бездействието на прокуратурата изглеждаше още по-странно на фона на засилената активност по отношение на депутати от ПП-ДБ и ДПС-Доган, съперници на партията на Пеевски. Лена Бориславова и Кирил Петков сами се отказаха от защитата си и вече са обвиняеми. Не така обаче постъпиха Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов от ДПС-Доган. Затова исканията на прокуратурата минаха през пленарна зала, където бяха категорично отхвърлени. Тогава се случи нещо, което би могло да се нарече безпрецедентно.
Прокуратурата внесе повторни искания за Ибрямов и Рангелов, обяснявайки, че този път имало и нови доказателства. Очевидно защитата на двамата депутати на Доган е много важна и за прокуратурата, и за управляващото мнозинство. И това вероятно няма нищо общо с тяхната вина или невинност.
Пак ще се срещнем след десет години
Но какво се случва с делото срещу Аврамов? Неговата история е по нашенски банална и толкова типична за българската съдебна система, че повече няма накъде. Процесът започва през далечната 2013 г. в Софийския градски съд. Делото е прекратено веднага и върнато на прокуратурата за отстраняване на нарушения.
Следва ново внасяне на материалите три месеца по-късно. Този път делото тръгва и са проведени 22 заседания. На няколко пъти има отлагания – заради отсъствия на подсъдими, на адвокати, на свидетели, заради неизготвена експертиза и т.н. Делото финишира на първа инстанция през 2016 г. като Аврамов е оневинен.
Прокуратурата обжалва. Година по-късно апелативният съд връща делото за ново разглеждане на първа инстанция. Така всичко започва отначало. Междувременно обаче Аврамов отново е станал депутат, този път от ДПС. И тъй като е с имунитет, се налага процесът да спре за известно време. Заседанията са възобновени през пролетта на 2018 г., но еднократно. Делото отново е прекратено и върнато на прокуратурата, отново за отстраняване на нарушения. Следва обжалване, но през май 2018 г. апелативният съд окончателно потвърждава прекратяването, постановено от първата инстанция.
Следва ново затишие. Междувременно обаче законодателната власт (в лицето на мнозинството, подкрепящо третото правителство на ГЕРБ) действа. В края на 2017 г. са приети промени, според които всички т.нар. корупционни дела, както и тези срещу лицата с имунитет, какъвто е Аврамов, са пратени в специализирания съд.
Тази институция бе създадена през 2012 г. с идеята да работи по дела срещу организирани престъпни групи. В следващите години обаче правомощията ѝ бяха значително разширени. Така всяко важно или шумно дело потъваше там.
Прочети още
Затова след поредното прекратяване на процеса в градския съд делото срещу Аврамов е пратено в специализирания. Там, естествено, всичко започва отначало през пролетта на 2020 г. Само година по-късно обаче спецсъдът е закрит. И така делото отново се прехвърля в градския съд. Следват над 40 заседания, както и няколко спирания, вероятно заради множеството избори и съответно поредното добиване на имунитет.
Така чак през пролетта на 2024 г. се стига до втората присъда на първа инстанция. Този път решението е, че Аврамов е виновен. А наказанието – 1 година условно с три изпитателен срок.
Разбира се, нищо не е окончателно. Следва обжалване пред апелативния съд. Междувременно обаче са се провели поредните парламентарни избори. А това означава нов имунитет, т.е. поредно спиране на процеса.
Но този път ситуацията е по-различна, защото никой прокурор не се е сетил да поиска свалянето на депутатската защита. Така към момента делото е във висящо положение. Не че има особено значение. Особено с оглед над десетгодишната сага с разкарване по съдилища и инстанции. Толкова време е минало, че вероятно и прокурор, и подсъдим вече не помнят за какво точно продължават да се занимават с тази история.
Към днешна дата Аврамов е депутат от "ДПС-Ново начало", създадена след разрива между Ахмед Доган и Пеевски. Тоест, за десет години делото му не успява да мине през три инстанции, но подсъдимият минава през три партии.
Основни действащи лица
Аврамов не е единственият обвиняем по това дело. Към отговорност като негов помагач бе привлечен Методи Андонов, някогашен общински съветник в Плевен. Изнудваният пък бе земеделският производител Светослав Илчовски.
Десетина години след ареста на Аврамов Илчовски отново влезе в новините, този път с взривоопасни разкрития във временната парламентарна комисия за ревизия на управлението на Бойко Борисов.
Тогава Илчовски каза как едрият бизнес в България слугува на властта срещу облаги, как бизнесмени даряват на Борисов кюлчета злато, а също така, че знаел коя е "Мата Хари", мистериозната дама, за която бившият премиер Борисов твърдеше, че направила снимките в спалнята му. Тогава прокуратурата обяви, че ще провери твърденията му. Проверката потъна и не се разбра какъв е резултатът от нея.
Съдията има право да мълчи
Делото срещу Аврамов, както и много други, не може да бъде открито никъде, макар че по него са постановени две първоинстанционни присъди. Причината е в една безумна законова промяна, приета през 2017 г. Според нея съдилищата нямат право да публикуват решенията си, ако те не са окончателни. Т.е. трябва да се изчака и решението на третата инстанция, за да се публикува това на първата.
