Войната на Русия в Украйна разкъса Вишеградската четворка. Двусмислените послания обединиха Унгария и Сърбия, които заедно с България и Словакия съставиха новия проруски конгломерат в Източна Европа, от който Путин се нуждае, пише в своя статия за Formiche Франческо Бечис (тук със съкращения).
Войната в Украйна промени Източна Европа. Унгария, Чехия, Словакия и Полша, които съставляваха Вишеградската четворка, вече не са синхронизирани в действията си, а на тяхно място се формира друга група. Разделителната линия се нарича Владимир Путин.
Орбан и Вучич ще оказват влияние на развитието на кризата.
Не защото победите им в неделните избори са изненада, а защото употребиха войната в Украйна в своите кампании. И двамата лидери обещаха да пазят своите страни встрани от войната, като същевременно намигат на Путин.
Разбира се, Орбан има ограничения, които не стоят пред Вучич. Ако вторият може да заема половинчата позиция спрямо Путин и да откаже санкции срещу Москва, за първият е невъзможно да избегне гласуването на някои рестриктивни мерки, докато в същото време отказва превоз на натовски оръжия за Киев през унгарска територия.
На дипломатическо ниво унгарският лидер изгуби малко почва под краката си. Откакто е на власт, Вишеградският съюз беше спасителният му пояс, много полезен за оставане в европейското семейство с единен глас по теми като например управлението на миграцията.
Отношението към Путин обаче го разцепи на две.
Полша и Чехия, помнещи съветското господство, са в предните линии на изискващите от ЕС и НАТО да предприемат много по-твърди мерки спрямо Путин. Те са от най-сигурните съюзници, на които Зеленски може да разчита. Не е съвпадение, че двете държави поискаха отменяне на срещата на Четворката на 30-31 март. Посланието бе към Орбан: твоето става прекалено.
С разклащането на Вишеградската четворка се появяват нови играчи, които могат да бъдат привлечени. За начало Вучич, който е лидер на най-проруската страна в Европа. От години той играе на два фронта.
От една страна усилва вековния съюз с Русия, която заклейми бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. Това е отворена рана за сърбите, чието обществено мнение все още широко подкрепя претенциите към Косово.
От другата страна е ЕС, в който Сърбия иска да влезе от известно време, въпреки че към момента шансовете клонят към нулата.
Според анализатори политиката на фурнаджийската лопата не може да продължи дълго.
Унгария и Сърбиа са бастиони на Путин в Европа, циментирани от личното и политическо разбирателство между Орбан и Вучич.
Към този отбор проявяват интерес още две страни в региона: България и Словакия.
В София войната, която докосва българските граници през Черно море, се превърна в политическо земетресения за правителството на либералния лидер Кирил Петков. В края на февруари на премиера му се наложи да уволни военния си министър, който отказа да нарече войната в Украйна „нашествие“. Месец по-късно започна да балансира, като одобри санкциите на ЕС, но се възпротиви на изпращане на оръжия на Киев и на забраната за внос на енергоносители от Москва.
Сега той е в колебание относно другата ключова игра в сблъсъка между ЕС и Русия: дали да се поддаде на Путинското изнудване за плащане на газа в рубли.
Повечето от европейските страни вече отговориха „не, благодаря“, докато двоумението е обхванало София.
Същото двоумение, което сега витае и в Словакия – друг член на Вишеградската група, който чувства раздвоение относно това какво да прави. На премиера Едуард Хегер се наложи да се защитава в понеделник, след като влезе в противоречие с министъра на икономиката Рихард Сулик, който ден по-рано обяви съгласие за плащане в рубли, защото „газовият поток не бива да спира“.
Това е знак, че, както и в България, проруското роби печели все повече влияние в управлението. Кавгите са радост за Кремъл. Докато Вишеградският пакт се носи по течението, Путин може би е намерил новата си „Фантастична четворка“, от която се нуждае.
