Поради редица причини по нашите ширини много често термините „застраховка" и „инвестиция" са се смятали за едно и също нещо, но в Америка е непростимо да не правим разлика между двете понятия - това може да ни струва много скъпо. Затова, ако някога някой ви даде съвет да си закупите полица, която включва и вариант за инвестиране, бягайте възможно най-далеч от този човек. Той е или недостатъчно информиран как работят тези две понятия, или е под въздействието на феномена, наречен „тлъста комисиона".

Във финансовата индустрия съществува само един продукт, който може да комбинира успешно солиден вложен капитал за инвестиране и гаранции, които могат да ни донесат голяма доза спокойствие и по-добър жизнен стандарт по време на пенсионна възраст - това са така наречените Variable Annuities. Те са специфично подготвени за определен вид хора, които се нуждаят от определени гаранции за определен период от време.

Застраховката „Живот" би трябвало да се практитува успешно от всички хора, от чиито доходи зависят техни близки или пък ще зависят в по-късен етап от живота им. Когато аз бях на 19 години, си закупих застраховка „Живот" за $250,000 при $31 на месец. Може би звучи нелогично, понеже тогава никой не зависеше от моя доход. Но аз исках да съм сигурен, че ако нещо нелепо се случи с мен, моите родители биха били финансово осигурени след пенсионирането си, ако мен ме няма, за да им помагам. 

Преди няколко месеца, когато се сгодих и заживях с моята приятелка Тихомира, си закупих още една застраховка „Живот", пак за $250,000 при $35 на месец. Тя пък ще предпази нея, ако се наложи. Когато имаме наследници, ще изчисля с колко да увелича покритието на полицата, за да включа и тях във финансовото осигуряване на семейството. Важно е да се знае - ако съм жив и здрав, не мога да получа пари от застраховките си. Затова е редно да се замисля за някакъв вид инвестиция, която да осигури доход по времето, когато няма да съм така работоспособен като сега. За тази цел съм заделил по $200 на месец, които се депозират във взаимен фонд под формата на пенсионна програма, наречена Roth IRA. Тя ми гарантира, че мога да използвам парите си и лихвите, без да плащам данъци върху тях, ако заделям до $5,500 на година преди 50-годишна възраст и $6,500 след 50-годишна възраст. Но не трябва да пипам тези пари преди 59 и половина годишна възраст, ако не искам да бъда обложен с 10% наказателна такса.

Математически погледнато, стратегията ми е следната. Аз съм на 28 г. Допускаме, че искам да се пенсионирам на 60 г. Ако предположим, че не добавя повече покритие на застраховките си и плащането ми остане фиксирано за този период от 32 години - то аз ще съм дал точно $25,344 (получаваме сумата, след като събираме $31 + 35 - месечните ми плащания за двете застраховки „Живот", и умножим сбора по 12 - месечните вноски в една календарна година - и отново умножим полученото по 32 - годините, оставащи ми до пенсия, за покритие от $500,000 в случай на преждевременна смърт. Нека не забравяме, че съм инвестирал отделно още $200 всеки месец за същите 32 години, което е $76,800 във взаимен фонд под формата на Roth IRA. При средна лихва от 8% в един средно агресивен фонд в края на тези 32 години моята инвестиция ще е нараснала на $359,722 с всички включени лихви, без дори смятаме дивидентите от ценните книжа, реинвестирани във фонда.

Изводът е, че и застраховката „Живот", и инвестиционната ни програма играят изключително важни роли в нашия финансов живот. Не бива да подценяваме нито една от тези две фундаментални програми. В същото време те имат две различни предназначения - застраховката се грижи финансово за близките ни при злополука или естествена смърт. Инвестицията пък ни помага да запазим стандарта си на живот дори и след пенсия. Но за да работят и двете по най-ефективен начин, не трябва да оставяме застрахователната компания да пипа по никакъв начин инвестираните пари. Ако това се случи, може да загубим голяма част, а в много случаи и всичките си спестявания там.