Днес ще променим малко рубриката с въпроси и отговори, но за сметка на това ще обърнем внимание на някои интересни и сериозни факти, свързани с икономиката и директната връзка, която тя има с качеството на нашия живот. Това са факти, базирани на моите лични наблюдения и ресурси, които са произлезли като резултат от свързани с Америка (но и в световен мащаб) статистики. От определено време наблюдавам различните частици от икономическия пъзел и се опитвам да ги събера, за да намеря истината за системата, в която живеем, и посоката, към която глобално сме тръгнали.

Моята цел с тази статия, с тези проучвания и наблюдения, не е да изплаша хората, които ще я прочетат, а да дам светлина върху истината и фактите такива, каквито са, за да можем да се адаптираме към средата, в която живеем, и евентуално, ако можем, да се опитаме да променим нещата с нови идеи и действия за доброто на човечеството като цяло. Моят дълг като човешко същество и като професионалист във финансовата сфера е винаги да търся истината и независимо дали ми харесва или не, да я представя на хората около мен. Само знаейки истината, ние можем адекватно да изберем по какъв път да продължим напред - в личен и в колективен аспект.

Нека да започнем с няколко повече от интересни факта, които малко хора знаят:

- финансовите активи на населението в Америка се измерва на близо $54 трилиона;

- 1% от хората в Америка държат 40% от финансовите активи ($21.6 трилиона);

- 80% от хората в Америка държат 7% от финансовите активи ($3.78 трилиона);

- средната работна заплата в Америка се е вдигнала с 0.2% средно на година от средата на 70-те години от миналия век;

- инфлацията (растежът на стандарта на живота) за същия период от време е средно над 3% на година;

- възвръщамаемостта на компаниите, които са част от стоковата борса в Америка за този период, е над 10% средно-годишно;

- 1% от хората в Америка държат над 50% от всички акции, ценни книжа и взаимни фондове на борсата днес;

- 50% от хората притежават 0.5% от всички акции, ценни книжа и взаимни фондове в Америка днес (включително парите в пенсионни фондове);

- президентите на 500+ публични компании в Америка „заработват" над 380 пъти средната работна заплата в тези същите компании;

- 1% от хората в Америка днес „заработват" 24% от всички доходи в страната, сравнено с 1974 година, когато тези същите хора са получавали само 9% от доходите през годината.

Когато намерих тези факти, много други по-дълбоки въпроси излязоха на повърхността в моя ум и се запитах как точно се стигна дотук и накъде сме тръгнали като цивилизация? В световен мащаб положението е почти същото, дори малко по-страшно за 80% от хората - така наречената работническа класа, към която много от нас спадаме. Какво точно означават тези цифри и как се стигна до тук?

На пръв поглед е ясно, че системата, в която живеем, наречена „капитализъм", е създадена с една-единствена цел - печалба. По тази тема сме говорили и преди. По принцип в печалбата няма нищо лошо, когато тя е напълно заслужена, не наранява никого и е честно разпределена според заслугите по различните звена на компанията. Моля обърнете внимание на втората част от изречението - честно разпределена според заслугите.

Сега, ако питаме 1% от хората (тези на върха на икономическата пирамида), те ще кажат, че в момента печалбата е много честно разпределена, защото джобовете им са препълнени с 40% от всички финансови активи в Америка, а дори и повече в световен мащаб. Ако обаче питаме 80% от хората - работническата класа, които виждат среден растеж на възнагражденията си от 0.2% на година при инфлация 3%+, те не само че не са съгласни с горния 1%, а и физически усещат как обедняват все повече от година на година, бъдейки безпардонно експлоатирани от върхушката. Ако следите отблизо новините, сигурен съм, че наблюдавате колко са горди определени политически фигури с растежа на икономиката и на стоковата борса. Но дали това е наистина адекватен индикатор за подобрение на финансовото състояние на хората и тяхното финансово благополучие? Да, но за много малък процент от тях.

След 1974 година печалбите на компаниите започват да се разпределят по един доста странен начин. Допреди този период хората, работещи в корпоративните структури на американската икономика, получават около 2.6% годишен растеж в заплащането си, което до голяма степен покрива инфлацията. За сметка на това пък растежът на стоковата борса и цените на акциите на компаниите там растат с около 5% годишно. С течение на времето се виждат очевадни промени в разпределението на печалбите и алчността на инвеститорите, които играят ролята на „отсъстващи собственици" и нямат директен контрол върху ежедневните операции на компаниите, в които участват с инвестиран капитал, но искат да се облажат с лъвския пай от печалбите под формата на дивиденти, капитални печалби и растежи на цените на акциите, които те притежават.

В днешно време президентите на големите корпорации са избирани с ясното съзнание, че от тях се очакват основно краткосрочни резултати, които да задоволят неутолимата жажда на акционерите за постоянно растящи печалби, независимо как се стига до тях и независимо кой плаща цената. С просто око се вижда, че когато заплатите на 80% от населението са буквално замразени от над 40 години, то няма как да бъде платежоспособно и с течение на времето е принудено да опре до заеми за автомобили, жилища и кредитни карти, за да може просто да съществува нормално в реалностите на икономиката. С предлагането на потребителски кредити финансовите корпорации умножават печалбите си с невиждани постъпления главно под формата на лихви и следователно тези печалби отиват пак при акционерите в тези финансови компании.

Това са същите акционери, които първо „извиват ръцете" на работническата класа, като вземат лъвския пай от печалбите на корпорациите, вместо по-голяма част от тези годишни печалби да отива за възнаграждение на работниците в тях, а после този 1% предлага кредити на тази работническа класа, която се нуждае от тях, за да може просто да преживява, и пак обират печалбите от лихвите по заеми и кредитни карти, които някога достигат до 29%+ годишно.

Аз съм сигурен, че някои от вас четат тази статия и си казват - ами защо просто работническата класа не се научи да борави с парите си, така както богатите го правят, и да се присъедини към тях? Това е добър въпрос, абсолютно логичен. Първото условие е наистина ние, хората от работническата класа, да научим как трябва да работим с парите си - кога да вземаме кредити и кога не; как да използваме инвестиционните и пенсионни фондове и т.н. Това са важни неща, които ние трябва да приемем като неизменна част от живота и света, в който живеем, и да научим правилата на играта. Това е и моята работа, от която съм изключително горд, и най-вече от факта, че повечето хора, с които работя, са като мен - хора от работническата класа, които не ламтят за много, а просто искат да знаят как работи системата и да спестят пари, които да им служат в бъдеще.

Но има и още нещо, което трябва да се коментира, ако трябва да сме напълно обективни и честни. Втората част от уравнението, чрез което работническата класа може да изплува, е да се промени начинът, по който корпорациите разпределят печалбите си - повече за тези, които са директно свързани с функциите на всяка една корпорация на всяко ниво - нейните работници, и по-малък процент от пая с печалбите да отива към акционери и инвеститори. Това е единственият начин да вдигнем работническата класа отново на крака и тя да започне да функционира здравословно и по-свободно, не с помощта на кредити, а с ясното съзнание, че трудът й се цени достойно. Разрешението на този казус е повече в духовен аспект, отколкото в икономически. Когато започнем да проявяваме повече човечност, искреност, състрадание един към друг като общество, тогава може и тези, които дърпат юздите горе по върховете на света, да се заразят от вируса, наречен „човечност", и да разберат, че успехът на колективно ниво е много по-сладък от този на индивидуално. Когато това стане (ако въобще някога стане), алчността ще бъде заменена с уважение към труда на човека. Любовта към лукса и блясъка ще бъде заменена с честността и силата на характера. Докато това стане, хората от работническата класа трябва да погледнем истината в очите и да сме напълно наясно с реалностите, в които живеем, и перспективата пред нас. Първата стъпка е да поемем личностна отговорност за позицията, в която се намираме, и да видим какви са евентуалните перспективи пред нас самите.

Всички ние трябва да се стремим към личностното ни израстване във всеки един аспект на живота ни, да се стремим да не влизаме в огромни дългове, които да утежнят още повече финансовото ни положение, и да започнем да заделяме дори минимални суми, което е изключително трудно за много от тези 80% в страната. Колкото и да е трудно обаче, ние не трябва да използваме горепосочените факти като извинение и повод да се предадем - не, тъкмо обратното. Очевадно е, че системата в днешния си вид иска да изстиска всеки цент от джобовете ни, предоставяйки ни различни залъгалки и играчки, които в повечето случаи не ни трябват и не променят качеството на живота ни. Следователно можем да минем и без тях.

Ние просто трябва да се събудим от опиатите, под които сме подложени всекидневно с развитието на маркетинга и рекламата през последните 30 години, и да се обърнем към истинските неща от живота. Нека всеки от нас седне и прецеди през собствената си цедка, кои са истинските неща в неговия живот и да се опита да отдели повече време за тях, а те невинаги изискват огромно количество пари, ако наистина са истински. В същото време нека се опитаме да бъдем по-предприемчиви и вместо да работим за друг, нека се опитаме да създадем свои бизнеси, които да служат на обществото и да ни доставят удоволствие. И всичко това не само с целта да печелим повече финансови активи, а да сме в услуга на обществото и да бъдем просто по-щастливи от целия процес, от целия ни живот. Корпорациите няма да направят това за нас, тази важна задача е само и единствено наша, лична отговорност.

Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон (224) 522-2413 или на електронната ми поща [email protected]. Трябва да ви призная, че ми доставя огромно удоволствие, когато получавам вашите обаждания и когато виждам как това, което правя, наистина помага на хората и ще се радвам да продължавам да го правя с усмивка на лице.